Защо трусовете удариха точно България и Италия?

Между земетресенията в България и Италия има връзка, твърди германският вестник "Зюддойче Цайтунг", цитиран от "Дойче Веле". И двата труса са били по дължината на една и съща граница между тектоничните плочи.

Степен XXL

 - тя се дава от Европейския сеизмологичен информационен център "Геофон" на всички трусове с магнитуд над 5-а степен в Европа и над 5,5 извън Европа. В последните дни събитията от този порядък са цели две - първо бе разтърсена Северна Италия със сила 6,1 по скалата на Рихтер, а след това - България, с магнитуд 5,8. В Италия загинаха седем души, в България щетите бяха само материални, но и в двата региона хората се страхуваха да се приберат по домовете си.

"Забележителното е, че и двете земетресения са се случили по дължината на една и съща граница между тектоничните плочи, при това в региони, които принципно не са силно застрашени", казва Франк Рот от Центъра за геофизически изследвания в Потсдам. Центърът е изготвил карта, на която са отбелязани степените на риск за Средиземноморието. На тази карта големи части от Италия, Гърция и Турция са оцветени в яркочервено до лилаво, докато София и Болоня са оцветени в оранжево. Има и още нещо общо, обяснява Анке Фридрих от университета в Мюнхен: "Центровете и на двата труса са в "слаби" точки на земните плочи, близо, но не точно на границата между плочите. Това ограничава и магнитуда."

Принципно цялата североизточна част на Средиземноморието от Италия до Турция е застрашена от земетресения, тъй като на това място се препокриват африканската и евроазиатската земни плочи. Всяка година Африка напира с по няколко милиметра на север, Европа обаче не се отдръпва. Освен това под морското дъно има още една плоча - адриатическата, която се простира между Апенините и крайбрежието на Хърватия, Сърбия и Албания. Тя има контакт и с двете страни - притиска евроазиатската плоча и е под натиска на африканската.

Болоня не се е люляла от 14 век

Болоня се намира именно върху тази малка плоча. Сравнително близо до града на юг равнината на река По е за момента върхът на тектониката, казва Анке Фридрих. Тази така наречена активна деформационна зона е покрита с дебели седиментни пластове, поради което геолозите я познават само чрез сеизмичните проучвания, но не и от признаци по повърхността. А и зоната не е проявявала особена активност - последното тежко земетресение в района е било през 14 век. На базата на толкова малко данни рисковете от земетресение не могат да се оценят достатъчно добре, казва Анке Фридрих. Картите, съдържащи степените на риск, са добър инструмент само там, където регионите биват редовно разтърсвани от бързите движения на плочите и честите земни трусове.

И геолозите не могат да кажат какво точно е предизвикало земетресението в неделя, но във всеки случай при прехвърлянето на един блок от земната кора върху друг се освобождава напрежение, а фундаментът се свива. "Освободената енергия е по дължината на една относително равна ивица от земната кора", обяснява Фридрих. При земетресенията, които се случват точно по границите на плочите, обикновено се раздвижват едновременно много големи скални маси. Както беше при земетресението, опустошило Япония през март 2011. Магнитудът бе с три степени по-висок, а освободената енергия - 32 000 пъти по-голяма.

Трусът в близост до София също е раздвижил само един тънък слой от земната кора и е сравнително слаб. Българската столица е разположена еднозначно върху евроазиатската плоча, поради което механизмът на трусовете е по-различен от този в Италия. Освободеното напрежение се е натрупало от приплъзването на една част от земната кора под друга, а фундаментът се е разширил.

Дали първият трус е предизвикал втория?

Геолозите не могат нито да потвърдят, нито да отрекат връзката между двете земетресения. При магнитуд около 6-та степен класическите вторични трусове се случват по правило в радиус от 100 км, докато в този случай двата епицентъра са на 900 км разстояние един от друг. "Земетръсните вълни стигат за минути от Северна Италия до България, но при положение, че второто земетресение идва два дни по-късно, този механизъм не ни е познат", казва експертът от Геофизическия институт в Потсдам Франк Рот. Вероятно е трусовете да са довели до верижна реакция в България, възможно е натискът в подпочвените води да се е променил - всичко е възможно, но не е доказуемо.