Бургас в битка и за „Пристанищна инфраструктура” и „Морска администрация”

На среща в Община Бургас се събраха представители на граждански и съсловни организации, синдикати, големи предприятия, Пристанище Бургас, Морска администрация – Бургас, на местната власт и областна управа. Участниците в срещата се обединиха около следната декларация:

Във връзка с предприетите от страна на правителството действия за административна децентрализация, считаме, че е удачно седалищата на  ИА „Морска Администрация”, Държавно Предприятие „Пристанищна Инфраструктура” и Изпълнителна Агенция по Рибарство и Аквакултури да бъдат преместени в гр. Бургас.

 Защо ИАРА трябва да е в Бургас:

- Регионът е с традиции в морското дело, като първото военноморско училище в България е създадено в гр. Созопол през 30-те години на миналия век. До 2000 г. управлението на Държавната инспекция по рибарство е разположено в Бургас, откъдето координира дейността в страната. През 2000 г. структурата е преименувана на Изпълнителна Агенция по Рибарство и Аквакултури и преместена в гр. София. В Бургас се намира и създаденото през 1946 г. преработвателно предприятие за риба и рибни продукти, което е най-голямото с излаз на море в страната. Единственото средно училище в България, което обучава по специалността „Промишлен риболов и аквакултури”, е Техникумът по морски и океански риболов ”Св. Николай” в гр. Бургас.

- На територията на Област Бургас са издадени около 1500 разрешителни за извършване на стопански риболов, което е 32 % от общия брой за страната;

- В областта са регистрирани най-много пристанища, рибовъдни стопанства, както и над 50 % от общия брой риболовни кораби за страната. Бургаските 1562 риболовни лодки и 25 кораба осигуряват 70 % от националния улов на риба.

- На територията на Бургаска област са регистрирани 262 вътрешни водоема – най-голям брой от всички области в страната.

- По-голяма част от рибопреработвателните предприятия са разположени в Бургаска област.

 Защо ДППИ и Морска администрация трябва да са в Бургас:

 - На територията на Пристанищен регион Бургас /от нос Емине до Резово/ работят 8 пристанищни оператора /държавни и частни/: Пристанище Бургас, Лукойл Нефтохим, БМФ  Порт Бургас, КРЗ Порт Бургас, Фишпорт, Трансстрой, Либърти порт, Терминал Несебър. За 2010 г. /последните официално публикувани данни/ през терминалите на региона са обработени вносно – износни и транзитни товари в размер на 13 625 хил. тона.За Пристанище Варна – 9804 хиляди тона.

- Пристанище Бургас е най-дълбоководното у нас и второ след Констанца в регион Черно море с дълбочина на фарватера и кейов фронт от 15,50 метра.

- Пристанище Бургас е единственото българско пристанище с утвърден съгласно българското законодателство Генерален план за развитие, с конкретизирани параметри на дългосрочна стратегия и специализация на терминали – за генерални и насипни товари, контейнерен и ро-ро терминали, круизно и яхтено терминално развитие.

- Тук е реализиран  в цялостен обем първи етап от Генералния план – подходен канал с дължина 3,2 морски мили и дълбочина 15,50 м , Нов източен вълнолом – 1120 метра, терминал 2А с територия 230 хил.кв.м.

- Особенно ценно и важно за дългосрочната визия на Бургас е, че неговото пристанище е утвърдено като основно за трансевропейската транспортна мрежа TEМ-T, със срок на реализация до 2030 г. Европейските експерти са направили този избор заради изграждащите се високоскоростна Южна железопътна дъга и магистрала Тракия,  в съчетание с изпълнението на първия етап от Разширението на Пристанище Бургас! За Черно море единственият друг избран порт е румънският Констанца!

Изброените аргументи, съчетани с репутацията на Бургас като най-успешен български град по отношение привличането на европейски средства, мотивират нуждата двете агенции и държавното предприятие, управляващи собствеността и осигуряващи безопасността на корабоплаването и пристанищната дейност, да бъдат административно разположени в ОСНОВНИЯ БЪЛГАРСКИ ПОРТ – БУРГАС!

Още днес декларацията ще бъде изпратена до Министерски съвет. Започва и нейното разпространение в Бургас – сред отделни колективи, чрез подписка на главната улица, чрез специална страница във фейсбук. Така обединен Бургас показва желанието и волята си не само ИАРА, но и управленията на други две структури, свързани с морето – Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура и Изпълнителна агенция „Морска администрация“, да бъдат дислоциирани тук заедно.

Участниците в срещата изразиха мнение, че градът може да предложи отлични условия за работа и живот. Тук тези агенции могат да се развият и да заработят още по-ефективно. Те могат да бъдат подкрепени с местни отлично подготвени специалисти в морската материя, каквито в Бургас не липсват.

„Специално за ИАРА вече има няколко варианта за сгради, където да настаним служителите. Ще им съдействаме по всякакъв начин. Отделно на всички рибари от страната, на които ще се наложи да идват тук по работа, ще покажем нашето гостоприемство – Бургас е красив град с много добра инфраструктура, отлично административно обслужване, с богат културен и спортен живот – никой не се оплаква, че му се е наложило да пътува и да преспи тук“, заяви кметът Николов.

Димитър Янчев от Сдружение „Морски сговор“ припомни, че Бургас винаги е бил център на рибната промишленост и присъствието на ИАРА тук ще е много полезно специално за хилядите лодки на Ченгене скеле.

„Дори и географски ние сме разположени в средата на черноморското крайбрежие, а около нас са не само 3 езера, но и много други водоеми“, каза още той.

Дянко Димов от синдикат „Подкрепа“ благодари за проявената готовност на Община Бургас да осигури добри условия за работа и живот на очакваните служители от ИАРА и твърдо подкрепи идеята и другите две агенции да дойдат в Бургас.

Подкрепа заявиха още зам.-областният управител Златина Дукова, директорът на бургаското пристанище Диян Димов, Венелин Тодоров от Бургаска морска асоциация, Цанко Иванов от Бургаска търговско-промишлена палата, Владимир Стоянов от „Черноморски риболов“ и др.

В заключение участниците в срещата подкрепиха като цяло политиката за децентрализация на големите държавни агенции, тъй като това е широко приложена и в момента европейска практика с доказани резултати. Според тях това е шанс за развитие на българските региони.