Пазарът на недвижими имоти се е превърнал в една възможност за изпиране на доходи с неясно съдържание

Миналата седмица германското издание "Ди Велт“ публикува подробен анализ, в който се посочва, че "хора със запаси от незаконни пари се подготвят вече от години за присъединяването към еврозоната, а покупката на недвижими имоти определено е предпочитаният вариант за това“, пише изданието, цитирано от "Дойче Веле“.

От там цитират преподавателя от УНСС Драгомир Стефанов, според когото имало до 80 млрд. лева "под дюшеците“, които с наближаването на членството на страна в еврозоната, трябвало да бъдат изсветлени.

В отговор на въпрос на дали е възможно тези спестявания да са в други валути, доц. д-р Стефанов изтъкна, че много българи заделят в евро или долари например.

Не само е възможно, то е сигурно. Такива съмнения бяха изразени и от други анализатори, но не сме уточнили в кои валути. Никой не знае колко са точно“, казва пред изданието д-р Стефанов.

Той поясни, че изчислението за тези 80 млрд. лв. е на база данните на БНБ преди година за спестяванията на домакинствата в банките, които били също толкова. И тогава анализаторите имали очаквания, че още толкова средства се "кътат“ у дома.

Но Стефанов подчерта, че "не е необходимо парите да са само в левове, за да се притеснявате от евентуалното влизане на страната ни в еврозоната“.

Разсъжденията ни тогава и до ден-днешен са, че пазарът на недвижими имоти в последните 6 – 7 години се превърна в една възможност за изпиране на доходи с неясно съдържание“, добави той.

Целта е да се купи имот за 100 единици и след 1.5 – 2 години да се продаде за 200 единици. "Казано на прост език, печалба или легализиране на някакъв доход. Това съм имал предвид“, добави преподавателят.

И все пак, откъде се взеха тези пари?

Според Стефанов голяма част от тези средства най-вероятно е от неофициални плащания – било за труд, било по друга линия, било от някакви сиви сектори на икономиката.

Интересното е, че българите вече не събират парите си под дюшеците или в кутии за обувки, а демонстрират известна "култура“ на спестяване. Вместо добре познатия матрак българите вече използват касети и сейфове в банки.

Тънкият момент е, че според Закона за мерките срещу изпирането на пари, ако не банките, то брокерите имат задължението да предоставят информация за кешовите сделки (без кредити) за имоти. Но тази информация е специфична и не всеки клиент на агенция за недвижими имоти е склонен да я предоставя и така "посредниците попадат под ударите на Закона за личните данни“.

Уверявам ви, че хората с такива спестявания и наличности имат сравнително добра финансова култура и те нямат нуждата да ползват нито банка посредник, нито агенция. Най-често сключват директна сделка с продавач и всъщност няма кой да ги докладва откъде е произходът на средствата“, добави професорът.

Очаквам в следващите години растежът на цените на имоти да бъде по-малък“, каза Стефанов.

Той обаче направи уточнението, че говори за само за жилищните недвижими имоти основно в четирите големи града – София, Пловдив, Варна и донякъде Бургас.

"И дори и в тези градове говорим за определени региони“, добави събеседникът.

Според него ръстът на цените е естествен процес, задвижван от вътрешната миграция."