Крахът на Крин Антонеску – началото на края за брюкселския балон

Когато кандидатът на брюкселските среди Крин Антонеску не просто отпадна, а се сгромоляса още на първи тур на президентските избори в Румъния, някъде в ЕП сигурно е затрещяла тишина. И не от смущение, а от паника. "Любимецът на прогресивните", галеникът на НПО-елита, човекът на политкоректния глас, се оказа не само без глас, но и без гласове, и без подкрепа.

Провалът на Антонеску е симптом за умората на източноевропейските общества от подмяната. От "модерни" кандидати, които говорят с брюкселски акцент, но не знаят как се купува хляб от кварталната фурна. От фигури, които слушат какво иска Европа, но не и какво иска собствената им нация.

Този път румънците казаха: „Не, благодаря“.

И кой остава на финала? Джордже Симион – патриотът, обвиняван, че бил крайнодесен, и Никушор Дан – независимият, който изкара кметски мандат без да целува чужди ръце. Уж различни, а и двамата истински. И най-вече – извън сценария.

Това, което се случва в Букурещ, не е просто вътрешен трус. Това е пукнатина по фасадата на целия брюкселски експеримент, в който "правилните" хора се назначават чрез бутафорни избори, а народът е само гарнитура към проекта.

Днес пукнатината е в Румъния. Утре? Може би в София. В Братислава. В Прага.

Наричайте го популизъм, ако ви е по-удобно. Наричайте го "завой надясно", ако ви успокоява. Но всъщност това е само естествен рефлекс на народите да си върнат думата.

Брюксел, вашият човек падна. Силен на „декларации“, слаб на избори. Можете да му намерите топло място в някоя комисия, НПО или да гонаправите стипендиант на някоя либерална клоака.

Но народите вече търсят не одобрени кандидати. А свои.