Вроцлав си има джуджета. Защо не украсим Бургас с бронзови котки?

Има градове, които запомняш не само с монументалните катедрали, внушителните небостъргачи, вкусната храна, нощните заведения или шумните площади, а с нещо по-фино, по-човешко, по-усмихващо. Полският Вроцлав е един от тях. Над 800 малки фигурки на джуджета са пръснати из центъра му и са се превърнали в негова визитна картичка. 

Започнало е като акт на мирен протест в годините на комунизма, когато Валдемар Фидрих и неговата „Оранжева алтернатива“ рисували по стените карикатурни джуджета, редом с антиправителствени послания. Те били толкова абсурдни, че властта не знаела как да реагира – ако арестуваш някого, защото е нарисувал джудже, ставаш смешен.

Днес, десетилетия по-късно, тези джуджета вече са бронзови, усмихнати, закачливи. И са навсякъде. Те не просто красят града – те го разказват. Разказват го на децата, които ги търсят по улици и площади, на влюбените, които се снимат с тях, на туристите, които пристигат с карти в ръце, за да ги търсят едно по едно.

Във Вроцлав дори има ежегоден тридневен Фестивал на гномите през септември. Отбелязва се с шествие, концерти, игри на открито. Тогава млади и стари са с островърхи джуджешки шапки на главите.
Тези фигурки, високи между 20 и 30 сантиметра, носят огромна добавена стойност на Вроцлав. Хората, посетили града, разказват за тях на свои роднини, приятели и познати. Споделят снимки. Така нови и нови туристи всяка година се изкушават да включат Вроцлав в своите планове. И първото от много джуджета ги посреща с куфар в ръка още на летището . 

*Защо не използваме този добър пример, но без да го копираме буквално?

Бургас има своите котки. Онова почти магично присъствие, което години наред се е вграждало в местната култура. Котките на Бургас са част от ритъма му – мъркащият фон на пристанищната меланхолия, утехата на самотния пенсионер, седнал на пейка в Морската градина, веселието на детето, което храни „Рижко“ пред блока.

Котките тук не просто се търпят – те се обичат. Заедно с гларусите те са почетни граждани, дори без решение на общинския съвет.

Затова нека си представим началото на нова градска приказка – с бронзови котки, които да украсят Бургас така, както джуджетата разказват Вроцлав.
Няма нужда да копираме едно към едно, а да създадем наша си история. 

Не е нужно да се изхвърляме с бройката. Не сме Вроцлав и не разполагаме с неговия бюджет. Но спокойно и без грандиозно охарчване може да се започне с десетина бронзови котки. А при интерес и желание, всяка следваща година да се добавя по още някоя.

Задължително трябва да се подберат места в зони с видеонаблюдение. Те трябва да съвпадат с най-често използваните от туристите маршрути. Една фигурка трябва да ги посреща още на летището, както е във Вроцлав. Останалите може да са на главната улица, „Богориди“, пред църквата „Кирил и Методий“, Моста, пристанищната зона за обществен достъп, в основата на някой от трите знакови осветителни стълба, заради които площад „Тройката“ носи това име, Библиотеката, Общината, остров Света Анастасия, Ченгене скеле, някъде в Морската градина…

Бронзовите котки на Бургас не трябва да са абстрактни произведения на изкуството, а реалистични фигури, дори леко комични, изпълнени в приказно-наивен стил. Те трябва да предизвикват усмивка и умиление, когато ги видиш. 
Всяка трябва да е различна от останалите. Може да има котка, приготвила се за скок. Легнала да спи, свита на кравай. С извит на дъга гръб. Пухкава и прозяваща се. Може някои от фигурките да приличат на божества от египетската митология. Малък моряк, но с котешка глава. Човешка фигурка с котешка глава, облечена в народна носия – знак на уважение към българската традиция. И каквито други ги измислим. 

Важното е всяка да бъде различна и разказваща нещо за Бургас и България.

С течение на времето бронзовите котки могат да се превърнат в нещо повече от украса. В градски код. Тайна усмивка между местните и новодошлите. Малки, трайни точки на човечност в свят, който все по-често забравя да се усмихва.

Разбира се, нужни са мерки – видеонаблюдение, сигурност, грижа. Но нима си струва да не мечтаем, само защото някой може да открадне една котка? Ако така мислеха във Вроцлав, нямаше днес да имат 800 джуджета.

Предлагам тази идея на Община Бургас и местния парламент – не като кампания, не като временна инсталация, не като поредния скучен паметник, а като дългосрочен жест към себе си. Към града. Към хората, които все още вярват, че има неща, които могат да се родят от добронамереност и въображение.

Бронзовите котки на Бургас могат да се превърнат в нежната нишка, която свързва миналото, настоящето и бъдещето му.

Няма нужда от фанфари. Само от една усмивка. И котка. Бронзова. Чакаща някой да я погали по главата – и да се влюби в Бургас.