Новият папа: Консерватор или либерал-глобалист

Папата е мъртъв, да живее папата - още преди да е преминала траурната церемония за сбогуване с Франциск, във Ватикана вече наддават кой ще е негов наследник. Най-близо до поста сякаш е италианският кардинал Пиетро Паролин. Като държавен секретар на Ватикана, той споделяше идеите на папа Франциск, заради които починалият папа се бе превърнал в човек от вътрешния кръг на всеизвестните застаряващи милиардери от Давос. Те го канеха често на сбирките си, той с радост споделяше компанията им. В биографията на Паролин пише, че минава за умерен и е срещу джендър идеологията. На практика кардиналът никога не възрази срещу водената от Франциск линия, която почти по нищо не се различаваше от тази на Давос.
 
Франциск бе твърд поддръжник на масовата миграция от Африка и Азия към Западна Европа. Той не пропускаше повод да размаха пръст на правителствата, че не приемат достатъчно мигранти и си правят оглушки пред „воплите на тези отчаяни хора, които идват по нашите земи, за да търсят закрила“.

Чест пример, който папа Франциск даваше в подкрепа на безконтролната миграция, бе със семейството на камерунеца Пато, което е загинало в пустинята, бягайки от неясно какво. Мигрантите са хора, които бягат от проблем в собствената си страна, за да потърсят закрила в друга. Въпросният Пато идваше от една от най-демократичните страни в Африка. Американските президенти преди Тръмп винаги с удоволствие посещаваха столицата Яунде и не пропускаха да похвалят домакините си за демократичния строй - нещо нетипично за Африка. Франциск никога не посочи от какво точно е бягал въпросният Пато. Пиетро Паролин никога не бе чут да е срещу всичко това.

На 28 август миналата година Франциск размахва пръст на онези, които не искат мигранти в Европа.

Консервативните кръгове във Ватикана пък залагат на унгареца Петер Ердо. Той е точно обратното на Франциск. Като класически консерватор и твърд противник на масовата миграция, кардинал Ердо дава сигнали, че е готов да ревизира много от политиките на Франциск, особено по отношение на неговите либерални тълкувания на църковната доктрина. Вероятността да събере достатъчно гласове по време на конклава обаче не е особено голяма. По-голямата част от кардиналите избиратели напоследък също са прекалено близки до давоските кръгове и това оказва влияние върху вота им.

Правилата за избор на папа са такива, че сред кандидатите може да има и обикновени миряни, не само кардинали. Подобен сюжет обаче е по-вероятен в киното. В действителност и останалите 7 обсъждани претенденти са все високопоставени лица в католическата църква. Случайности не се очакват.

Сред тях има трима либерал-глобалисти и четирима консерватори. Освен с Пиетро Паролин, милиардерите в Давос са заложили на сигурно и с филипинеца Луис Антонио Тагле, който политически е ляво ориентиран и подкрепя правата на ЛГБТ общността. Техен кандидат е и италианският кардинал Матео Зупи - толкова модернистичен, че минава за по-ляв дори от Тагле. Групичката на Давос се затваря с ганайският кардинал Питър Турксън. Той идва от регион, където хомосексуализмът е строго забранен и наказуем. Турксън е против криминализирането на гей отношенията. Но е чернокож, а конклавът, колкото и да е либерал-глобалистки напоследък, все още не е готов за революционни решения в полза на африкански кандидат.

В унисон с избора на Тръмп, от Америка претендент за папа вероятно ще е крайният консерватор кардинал Реймънд Бърк. Той е най-гръмогласният критик на Франциск и най-малката вероятност да стане негов наследник. Подозренията са, че симпатизира на Доналд Тръмп и подкрепя мерките му, което във Ватикана не е плюс.

Нидерландският кардинал Вилем Ейк е буквално със средновековни разбирания за света. Той е против абортите и смята, че бракът трябва да е съюз до смърт, без право на развод. Идеите му може да се харесват на консервативните кръгове, но не те ще имат думата по време на конклава. Шансовете му са нулеви.

На 4 декември 2021 година, папа Франциск пристига за среща с архиепископа на Атина и цяла Гърция Йероним. В този момент 90-годишният отец Йоанис се провиква „Папо, ти си еретик“.

Очаква се от Шри Ланка за поста да се пробва кардинал Малкълм Ранджит. Той е против правата на елгебете и против даването право на жени да служат в църквата. Също с минимални шансове да бъде избран. Едва ли ще събере достатъчно гласове и германският кардинал консерватор Герхард Мюлер, също изявен критик на либералните политики на Франциск.

Макар очакванията да са за победа на досегашния втори, това не значи непременно пълно продължение на либерал-глобалистката линия на Франциск. Като държавен секретар, което е „министър-председател" и „външен министър" в едно, кардинал Паролин е твърде наясно накъде духат ветровете в Европа и в света. Това няма как да не оказва влияние и върху бъдещия курс на Ватикана и католическата църква като цяло.