Митрополит Арсеник в крайна сметка размисли за зарята

В кабинета на митрополит Арсеник ухаеше на благовония и леко прегорели въглища от адското огнище на личната суета. Едната стена представляваше огромно огледало. Пред него, величествен като самочувствието на новоизбран общински съветник, стоеше самият владика. Облечен в злато, обвит в пурпур и украсен като коледна елха, Арсеник размишляваше върху вечността… на собствения си образ.

И точно когато бе напът да благослови отражението си, вратата се отвори със скърцане, което напомняше звука на съвест в празен храм.

– Какво има пак?! – изригна Арсеник. – Не виждаш ли, че съм зает със съзерцание! Или мислиш, че тази аура се поддържа сама?

Секретарят, блед като дарител на органи в последния момент, наведе глава:

– Ко-коленопреклонно мо-моля за из-извинение, Ваше Високопреосвещенство! Но... казахте да Ви държа в течение на случая със зарята…

Заря ще радва Бургас на Великден, Арсений не се страхува от критики

– Казвай – въздъхна Арсеник и направи отегчен жест от типа „говори, но знай, че ме отегчаваш до божествена агония“.

– Бургазлии… негодуват, Ваше Високопреосвещенство. В социалните мрежи текат реки от гняв. Зарята на Великден била светотатство, кич, агресия към слуха и… екологично безотговорна.

– Ама тия бургазлии съвсем се самозабравиха! – избухна Арсеник. – Не им е дадено да решават какво и как ще стане! Трябва бързо да научат кой съм аз! А аз съм духовната вертикала на Бургас! Кметове ще идват и ще си отиват. Премиери ще падат като грешници на Страшния съд. А аз? Аз съм доживотен! Над мен е само дядо Николай, да се свети името му. Така че зарята остава!

Секретарят кимна нервно и изчезна от помещението като дим.

Митрополит Арсеник се върна пред огледалото. Но не измина и час, когато на вратата се почука отново.

– Какво пак?! – изрева владиката, прекъснат точно докато се упражнява в „случайна“ благост за пред камерите.

Вижте празничната програма на Община Бургас за Великден

Секретарят влезе с лице, което можеше да се използва за илюстрация на думата „извинение“ в речника.

– Простете ми, Ваше Високопреосвещенство! Но… както наредихте, потвърдих зарята. И... ето, нося фактурата.

– Я дай да видя – каза Арсеник и пое листа с увереността на човек, който очаква дребна сума и голяма слава.

Погледна числото. Беше дълго и многоцифрено. Зениците му се разшириха. Устата му се сви в знак на финансова молитва. Хвана се за сърцето, направи две крачки назад, после напред, после към прозореца, който отвори и вдиша. Дълбоко. Три пъти. Последният път – с фалцет.
След кратко пречистващо мълчание, се обърна с лице, което представляваше смесица от просветление и дебитна тревожност.

– Докато те нямаше, размислих – каза Арсеник и подаде обратно фактурата. – Понякога е важно и мнението на хората. На стадото, де. Щом не искат заря… няма да има. Да не кажат после, че църквата е загубила връзка с реалността.

Секретарят се поклони. После още веднъж. После още веднъж, за всеки случай.

А Арсеник се върна пред огледалото. Погледна се и изведнъж го обзе чувство на благодарност към Създателя, че го е създал именно такъв. Просълзи се. Не от смирение, разбира се. От естетическо вълнение.

ОЩЕ ПОЛИТИЧЕСКА САТИРА ОТ АВТОРА:

Тръмп и Путин се разбраха по телефона

Флирт на върха на света: Путин между Тръмп и Си

Бургаското Барби обръща гръб на силикона и хиалурона!

Когато Меден рудник каза „Стига!“ и се обяви за Копър майн

Тръмп поиска да купи и България