Договорът с "Боташ" бил сключен в труден момент, но с цел

Договорът с „Боташ“ беше сключен в изключително несигурен период. Нека да припомня за едни танкери с газ, които се разхождаха като фантоми в незнайни морета, но така и не стигнаха до нас. Затова договорът гарантира енергийната сигурност не само на България, а и на цяла Югоизточна Европа. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова пред медии във Варна във връзка с поредните обвинения на лидера на ГЕРБ по отношение на споразумението за достъп до терминалите за втечнен газ и газопреносната мрежа на Турция. Тя посочи, че след сключването на договора няколко правителства, вкл. и на т.нар сглобка, са имали всички възможности да го предоговорят с турската страна. „Няма нещо, което да не може да се предоговори. Резултатът зависи от професионализма на тези, които са отговорни да взимат решения“, подчерта Йотова. Тя отказа да коментира последните думи на Борисов срещу президента Румен Радев. Посочи само, че г-н Борисов отдавна е известен с езика, който използва.

Президентът Румен Радев: Прехвърлянето на собствените грехове върху другите е запазена марка на г-н Борисов

Вицепрезидентът поиска да се чуят реалистичните позиции по въпроса с „Боташ“ на отговорните министри, на хората, които трябва да вземат решения, защото от този договор може да се печели. „Не са особено важни мненията на политическите лидери, защото всеки от тях отстоява партийни позиции и това е част от политическата игра“, заяви Йотова.

Делян Добрев: Заради евтиния руски газ от Гърция плащаме по 1 млн. лева на ден на „Боташ“ напразно

На въпрос дали е стабилно правителството предвид поискания втори вот на недоверие вицепрезидентът отговори: Вотовете на недоверие дори го правят по-стабилно. Показателно за това е, че първият вот беше отхвърлен с повече гласове от гласовете, които го избраха. Нямат основание и тези, които твърдят, че вотовете са част от кампанията срещу еврозоната.

Борисов: Вчера видях злобата и как Радев изплиска легена

Във връзка с еврозоната и заявката на парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“ за вот на недоверие след излизането на конвергентния доклад, Йотова заяви, че докладът не може да бъде залог за стабилността на правителството. „Конвергентният доклад се превърна в мантра, използва се за политически цели, а не се вниква в съдържанието на важния процес по присъединяване към еврозоната. Докладът не може да бъде залог за провеждане на предсрочни избори, както и за преконфигуриране на парламентарното мнозинство“, подчерта вицепрезидентът. Тя посочи, че европейските институции се интересуват от изпълнението на критериите за членство, а не от вътрешнополитическите емоции. По думите й енергията и усилията трябва да са насочени към информираността на българските граждани, към това да бъдат привлечени за съюзници на институциите в този процес. Вицепрезидентът призова за широка информационна кампания, която да обясни ползите и рисковете, да отговори на основателните тревоги на българските граждани. В тази кампания водеща е ролята на медиите, каза Йотова.

Министър Станков разкри пред НС грозната истина за "Боташ"

Попитана за предстоящите догодина президентски избори, вицепрезидентът заяви, че е твърде рано да се говори по тази тема. „За нас в президентската институция е важна друга тема – след години на политическа нестабилност България да бъде стабилна и предсказуема на фона на геополитическите промени“, посочи Илияна Йотова и припомни, че президентът Румен Радев е дал достатъчно време след последните парламентарни избори, за да се сформира стабилен редовен кабинет. „Занимаваме се повече с вътрешни конфликти, а оставаме встрани от големите събития. Взимат се важни решения и България пак ще се окаже в най-лошата позиция – обект на изпълнение на чужди политики, без участие в тяхното формиране“, заяви вицепрезидентът. Тя отбеляза, че отговорните за решенията за България дължат отговори на редица въпроси, като даде няколко примера: Какви ще са последствията за българския бизнес при различните варианти на американски мита и реципрочни европейски? Какви ще са последствията за България при вариантите на развитие на войната в Украйна, как бихме могли да се включим в последващо следвоенно реконструиране на страната?