Митата и новите условия на глобалната търговия
Новата администрация на САЩ дойде с категоричната заявка да продължи политиката на държавен протекционизъм и увеличаване на митата, започнала по време на предишния мандат на президента Тръмп. Европейският съюз, Канада, Мексико и Китай обявиха готовност за контрамерки. Какви са всъщност ефектите от на облагане на вноса: Митата са именно данък върху вносни продукти, който се плаща за да могат да бъдат реализирани на местния пазар на съответната държава. Потенциалният ефект от тях може да се разглежда основно в три насоки – върху държавния бюджет, бизнесите и потребителите. Целите, към които определена политика на облагане на вноса може да бъде насочена, можем да разделим в три категории, позовавайки се на професор Дъглас Ъруин от Дортмунд (Irwin, Douglas: Clashing over Commerce – A History of US Trade Policy, 2017). Тези категории са приходи за държавния бюджет, защита на местното производство от чуждестранна конкуренция и разменна монета в преговори с други държави. Може да се каже, че президентът Тръмп цитира като цел и трите, което според Ъруин не може да се постигне. Един от сочените идеолози зад търговската стратегия на президента Тръмп е Стивън Мирън, новоизбраният председател на Борда на икономическите съветници на Тръмп. В негов скорошен труд (Miran, Stephen: A User’s Guide to Restructuring the Global Trading System, 2024) той развива своята теория за външна политика, основана на мита. Тази теория също разглежда митата като ключов инструмент за външнополитическо влияние, но не толкова като разменна монета, а като наказателен механизъм, основан на система за класифициране на държавите като сътрудничещи и несътрудничещи. Застъпена е и идеята държави, разчитащи частично на САЩ за отбраната си при евентуален военен конфликт, да “заплатят” за това, като приемат по-изгодни за САЩ условия на двустранна търговия. Съществуват две интересния противоречия между твърденията на Тръмп и теорията на главния му икономически съветник.
Президентът поддържа по-скоро твърдението, че чуждестранните производители ще платят за митата, докато Мирън не оспорва, че митата се заплащат от вносителя, т.е. американския бизнес, но твърди, че поевтиняването на чуждата валута спрямо долара ще компенсира за тях. Ако разгледаме примера с митата върху китайски стоки, това би означавало следното – повишаването на цените на китайските стоки, поради митата ще намали търсенето им и съответно предлагането на долари срещу китайски юани. Спадът в търсенето на юана в последствие би намалил стойността му спрямо долара. Така ако китайска стока преди е струвала 100 долара, след поевтиняване на юана ще струва 90, а с 10% мито 99 долара, тоест за американския потребител няма да има поскъпване. В тази хипотеза има известен смисъл, но ако се вземе предвид ефекта на ответните мита и евентуалният ръст на инфлацията в Китай, поевтиняване на юана спрямо долара в резултат на митата не е сигурно, още повече – в размер, достатъчен да компенсира митата. Тези изчисления не отчитат евентуално повишаване на цените от страна на Китай, в резултат на отслабването на валутата им, нито загубите за американските производители в резултат на потенциални контрамерки. Извън примерът с Китай, за страни с по-стабилни валути, компенсиране на митата с поевтиняване на съответната чужда валута малко вероятно. Все пак дори при евентуален частичен успех, твърдението на президента Тръмп, че чуждата страна плаща изцяло за митата, е по-скоро в противоречие с тази теория.
Автор: Велизара Захариева, Институт за пазарна икономика
Източник: Инфобизнес
Снимка: pixabay
Целия материал прочетете ТУК.