Почина ръгбистът канибал, който яде човешка плът, за да оцелее след самолетна катастрофа
Един от ръгбистите, оцелял при самолетната катастрофа в Андите като е ял телата на загиналите пътници, почина на 71-годишна възраст. Алваро Мангино, един от 16-те пътници, оцелели при станалата печално известна самолетна катастрофа през 1972 г., почина на 29 март след пневмония, пише "Дейли мейл".
Самолетът, превозващ членове на уругвайския отбор по ръгби „Олд Кристианс", се разбива на 3600 метра височина в отдалечените планини на Андите. В продължение на 72 дни, прекарани в мразовития студ, оцелелите ядат и най-малките остатъци от храна, преди неизбежно да бъдат принудени да прибягнат до канибализъм, като изядат останките на мъртвите.
Въпреки че има счупен крак, Манджино оцелява след катастрофата и използва малкото си сили, които му остават, за да пълзи по заледения терен, за да разтопи снега и да приготви вода за своите пътници. В книгата „Снежно общество", вдъхновила едноимения хитов мини сериал на „Нетфликс", номиниран за „Оскар", Алваро описва решението да изяде своите спътници, като „най-трудното решение, което е взимал в живота си". Режисьорът на филма Джей Ей Байона разказва в „Инстаграм" на 29 март: „При катастрофата той счупи крака си и прекара 72 дни, пълзейки през снега.
„Въпреки увреждането си обаче, той ще бъде запомнен с това, че не спира да се труди в планината, като постоянно топи снега, за да снабдява с вода колегите си. Той добави: „Благословен съм, че го познавах. След катастрофата Алваро се премества за години в Бразилия, но се връща в Уругвай, където става баща на четири деца и работи като инженер по климатизация. Катастрофата в Андите се превръща в една от най-известните самолетни катастрофи в историята, най-вече заради ужасяващите условия, които оцелелите трябва да изтърпят в продължение на 70 дни.
В продължение на два месеца, прекарани в мразовитите Анди, ранените оцелели бързо се поддават на нараняванията си, а тези, които оцеляват, трябва да изработят импровизирани подслони, за да се предпазят от -30-градусовите метеорологични условия. Освен това храната била оскъдна, тъй като нямало диви животни, които да бъдат убити, и много малко храна, оцеляла след катастрофата, групата в крайна сметка била принудена да премине към канибализъм.
На 61-ия ден трима оцелели тръгват на отчаяна експедиция, за да намерят помощ. След десет дни ходене те се натъкват на група хора и на 71-ви и 72-ри ден останалите оцелели са спасени с хеликоптер. Оцелелите от катастрофата все още се срещат всяка година на 22 декември, за да си спомнят деня, в който са били спасени.