Кой печели от театъра с вота на недоверие? Депутатите от ПП-ДБ умуват дали да го подкрепят

Вотът, внесен от „Възраждане“, може и да бъде подкрепен от ПП-ДБ, но няма никакъв шанс да разклати кабинета „Желязков“. В „Лице в лице“ по бТВ бившият регионален министър Андрей Цеков каза, че колегите му от коалицията все още нямали яснота дали да подкрепят заедно с вносителите и изтъкна, че нямат интерес да клатят правителството преди приемането ни в еврозоната. 

„Още вчера, преди да се разиграе театъра с вота на недоверие, ние заявихме каква е нашата позиция. Тя е, че България заслужава европейско бъдеще, което е предопределено от определянето на дата за въвеждане на еврото“, заяви Цеков. 

Считаме, че едно политическо сътресение, ще постави под риск такъв свръх приоритет, подчерта той.

„Все още не сме се запознали с мотивите. Ако е за провал във външната политика, свързан с позициониране на България в сърцето на Европа, приемането на правилната геополитическа и морална позиция в подкрепа на Украйна, не би следвало да бъде подкрепен. Ако стъпва на други съображения, които ние също споделяме, тогава ще го дискутираме“, обясни бившият министър. 

Водещата Цветанка Ризова обаче коментира, че Делян Пеевски казва, че няма да има избори, което означава, че гласовете на ПП-ДБ на никого не трябват, а гостът констатира, че това правителството било на лидера на ДПС-НН. 

„Безспорно управленското мнозинство е достатъчно както да приеме един корупционен бюджет на бухалките, слушалките, кражбата и репресията, така и да спаси кабинета от всеки вот на недоверие. Има обаче значение какви са основанията за искането на вота. Ако се иска за позицията в подкрепа на Украйна, категорично не може да се солидаризираме с такова искане“, добави той.

От думите му излиза, че от вота на недоверие може да спечелят единствено вносителите от „Възраждане“, които искат да бъдат възприети от избирателите като единствената опозиционна партия. Правителството обаче няма как да падне. 

„Гаф е, че това е бюджет, който взима от малките, за да дава на бухалките и слушалките. Залагат се 7 млрд. лева държавен дълг повече от това, което е нужно на държавата. Тези средства по никакъв начин не са обвързани с конкретни проекти, т.е. са едни пари, които да ги има, но не се знае как ще се харчат. Ще е чрез държавни предприятия. Виждали сме вече схемата“, заяви опозиционният депутат. 

„През Българската банка за развитие се финансират покупки на частни имоти, на хотели в Гърция, несъбираеми кредити на фирми, които трябваше да строят пътища и изчезнаха, или да потънат в предприятия като „Монтажи“ или да се раздават за различни проекти“, добави той.

Бившият министър коментира, че България имала възможност да оползотвори близо 1,5 млрд. лева за саниране по Плана за възстановяване и устойчивост. През декември 2023 г. бе извършено класирането. Бяха подадени всички общини да подават документи за сключване на договори, припомни той, след което упрекна служебните кабинети на Димитър Главчев, че не са ги задвижили. 

„С абсолютно същите общини, но през декември 2024-та и януари тази година са сключени. Заради забавянето 850 млн. лева са под риск“, изчисли ексминистърът. 

Няма да са, защото ще се вземе дълг и ще се финансират, каза пък водещата, а той обясни, че това означава, че вместо да го направят с грантове от ЕС, ще се вземе кредит с 5% лихва, който ще изплащаме всички български данъкоплатци. 

Ами ако е хубаво, защо не, прекъсна го Ризова. 

“Дали е хубаво да откажем парите, които ни идват даром, за да вземем заем? Вие така ли оперирате със собствените си интереси?“, попита я той, но естествено отговор не последва. 

„Проектите трябва да бъдат завършени до средата на следващата година, а един строителен сезон е загубен. Грантовите средства са поставени под риск, защото ГЕРБ не желаят саниране с европейски средства, защото има контрол не само за обществените поръчки, но и върху разходите“, заяви Цеков. 

Когато се санира с национални средства, стойността на проектите е около 30 процента по-висока, обясни той.

Бившият регионален министър говори и за космическите цени на строителство на магистралата Русе-Велико Търново. 

„2022 г. се сключват два договора за първите участъци, които са за 1,5 млрд. лева без ДДС за 75 км. В момента се обявява обществена поръчка за 3 млрд. лева за 60 км“, уточни той.

Шефът на АПИ обясни, че инфлацията е 108%, изтъкна Ризова. 

„Това е заблуда. Инж. Вълчев знае, че НСИ не поддържа отделен индекс за пътното строителство, а за разходите в строителството, в който се посочват стойности за всички видове и огромният прираст в тази кошница е на жилищното, където цените главоломно растат през последните години и то не по икономически съображения, а в резултат на т.нар. имотен балон“, обясни гостът. 

„В пътното строителство себестойността се формира основно от петролни продукти, т.е. битум, горива, от фракции трошен камък и машиносмени – заплатите на механизаторите, които карат валяци, багери и др. машини. В този смисъл цената е относително еднаква в целия свят, защото това са борсови стоки“, добави той.

„В Германия се води статистика за инфлацията в пътното строителство. Тя варира между 30 и 45 процента“, каза още Цеков.