Вандализмът срещу Мъск или как толерантността умря от собственото си лицемерие

Ако се чудите къде отиде прочутата либерална толерантност, с която ни проглушиха ушите през последното десетилетие, а по-чувствителните като мен получават стомашен рефлукс – спокойно. Тя е жива, просто сега носи черна маска, държи бухалка и мята коктейли „Молотов“ по витрините на „Тесла“.

Малко е нелогично - същите онези, които до вчера размахваха лозунга: „Любовта побеждава омразата“, днес горят коли, трошат шоуруми, крещят „Смърт на фашистите!“ и посочват Илон Мъск като най-големия враг на човечеството. /умишлено не казвам Сатана, защото тези хора се кланят именно на Сатаната и рогатият е техния бог/.

Нормалните хора отдавна сме разбрали, че според наръчника на ляво-либералния активист толерантността се прилага избирателно – права имат само онези, които споделят “правилните” ценности. Ако си от LGBTQIA+ спектъра, използваш мъжката тоалетна, за да си сменяш дамските превръзки,  вярваш, че всяка ограда е символ на потисничество и принадлежиш към религията на мира - ти си „нашият човек“.

Ако обаче си някой обикновен скучен европейски гражданин, който иска сигурни граници, нормални училища и не желае транс-инфлуенсъри да обясняват на децата му как да сменят пола си, тогава си фашист, расист, ретроград и античовек.

Неотдавна в Странджа и Сакар се изсипа цял екип от италианската НПО „Колетиво руте Балканико Алто Вичентино“ – организация с име като заглавие на песен на Ъпсурт, но с мисия да проправя хуманитарен коридор... за нелегални мигранти. Реално тези чужди активисти идват тук, в Родината ни, за да се занимават с нелегален трафик, който те наричат нагло „проява на съпричастност“.

Това е същият тип лицемерие, според който да счупиш витрина на Тесла е граждански активизъм, а да обвиниш някого в трафик на мигранти – реч на омразата. Държавите нямат право на суверенитет, но НПО-тата имат право на всичко.

Няма нищо по-забавно от това да гледаш как бившите шамани на толерантността днес рисуват свастики върху коли, които до вчера караха, защото Мъск се оказал „опасен за демокрацията“. Какво прави ли? Ами уволнява ненужни паразити, рине с голямата лопата хиляди безполезни бюрократи, възстановява свободата на словото в интернет, разобличава фалшиви НПО-та и… най-непростимия грях - смее се на джендър шеги!

Когато Тръмп назначи Мъск за шеф на отдела за правителствена ефективност (DOGE), паниката в редиците на левичарския фронт беше по-голяма от паниката на веган пред скара с пържоли. За секунди толерантността изчезна и се превърна в юмрук. "Свободата е робство! Войната е мир! Невежеството е сила! "Тези три лозунга в прочутата книга на Оруел могат да се обогатят с нови: "Различното мнение е език на омразата! Когато нямаме аргументи, викаме: „Фашист“!

Всяка тоталитарна идеология се ражда с усмивка, обещава „разнообразие“, но завършва със списък с врагове. Това не е новина. Това е закономерност!

И сега, когато ги виждаме как трошат в името на любовта, палят в името на мира и мразят в името на приемането, ние просто трябва да се запитаме: "Някой още ли се връзва на тая постановка?"