6 клана лихвари дерат народа, в тях влизат шуреи и баджанаци!

Шест семейни групи лихвари дерат народа. Жертви на този престъпен бизнес са най-бедните българи, които теглят заеми до 2000 лева, след което няма откъде да ги върнат, показа проучване на „Телеграф“. Мнозинството от хората са с лошо досие в Централния кредитен регистър (ЦКР) на банките и нямат друг избор, освен да търсят помощ от лихвари.

Длъжниците обаче са товарени от непосилни лихви, които водят до загуба на имущество, автомобил и дори покрива над главите им. Те са рекетирани с двойни и тройни лихви, често принуждавани със сила, побои, палежи и заплахи да възстановяват дължимото.

Лихварските кланове са разположени основно в София, Пловдив и Бургас за Южна България, а за Северна България са в Плевен, Русе и Варна.

Шестте семейни групи,  съставени предимно от близки роднини, бащи, синове, шуреи, баджанаци и братовчеди, контролират лихварския бизнес, заложните къщи и обменните бюра в отделните региони, сочи оперативната информация на МВР.

Част от групите са съставени главно от ромското съсловие у нас, но има и немалко български банди. Наскоро у нас бе разбита дори група, съставена от французи, които отдават бързи кредити, а след това рекетират длъжници. Част от кръга на този престъпен бизнес е облечен и в законна дейност. Това е чрез фирми за бързи кредити, които имат лиценз.

Но зад него се крият отново същите изпълнители, които пребиват бедните хора. „Взимам 2000 лева заплата, не мога да покрия с тях издръжката на детето, нито пък наема, както и режийните разходи. Имах запор от банка заради стари задължения, съответно лошо ЦКР и никоя институция не пожела да ми отпусне кредит.

Видях лепенка на една спирка с телефон и се обадих на такъв лихвар. Поисках точно 2000 лева, а се наложи да му върна 6000 лева. За целта продадох печката и хладилника си, автомобила си и взех друг заем, който сега също изплащам“, обясни за „Телеграф“ пострадала жена, пожелала анонимност поради страх от вендета.

В почти всички случаи дейността се маскира под формата на заложна къща. Лихварите водят на черно каса и счетоводство на тефтер с непосилни лихви за длъжниците.

До услугите им прибягват безработни и млади хора с непостоянни трудови доходи, както и множество комарджии, залагащи масово по игралните зали у нас, които никнат като гъби. Клановете, контролиращи тази дейност, често имат политически чадър, тъй като изиграват съществена роля по време на избори за купуване на гласове.

Нещо, което е публична тайна, но никое правителство или министър на вътрешните работи не се наема да разреши като проблем за обществото. Всеки квартал или по-малък град има по няколко лихвари отговорници, които отпускат заеми.

Къде официално през оказиони, къде само на тефтер. Официално заложните къщи и фирмите за бързи кредити обявяват лихви между 5 и 6%. На тефтер обаче лихвите надхвърлят 10-15 на сто. Ако се просрочи връщането повече от месец, сумите набъбват в пъти.

Освен безработните и комарджиите основни клиенти на лихварите са и дилърите на наркотици. Те обаче успяват бързо да се издължат, независимо от високите лихви, стига да успеят да продадат стоката. Сега голям пазар има марихуаната, която от България се пласира в Турция на тройно по-висока цена.

За да реализира продукцията си обаче, дилър може да изтегли 100 000 лева с лихва от 20 000 лева за седмица и да възстанови парите до стотинка, защото е спечелил тройно повече от продажбата в южната ни съседка.

Обикновените хора взимали от лихвари най-често дребни суми между 500 и 1000 лева. Това са т.нар. „пари до заплата“. Ако обаче не ги върнат навреме, лихварите започват да им звънят, да притесняват тях и семействата им, да издевателстват над тях. Част от гражданите се престрашават да пуснат жалби в полицията, но често стават жертви на палежи и побои от неизвестни извършители.

Инвестират пачките в палати и лимузини
Лихварите инвестират парите си основно в скъпи имоти и автомобили. Те се отличават в големите градове, както и в по-малките, населени предимно с компактно население.

Конкуренция им правят единствено телефонните измамници, сводниците и трафикантите на бежанци. В големите градове живеят в затворени комплекси, а в малките се отличават с луксозните си палати. Общото между всички е, че обожават да се хвалят с ултраскъпите си автомобили, често нарушават правилата за движение, но си плащат без никакъв проблем глобите към Пътна полиция.

Данъчно са изрядни и всички имат напълно законни бизнеси, свързани главно с оказиони, посредничество, продажби на недвижими имоти и автокъщи. Демонстрират висок стандарт на живот, а децата им учат в елитни школа в чужбина, често като спонсори на съответното учреждение.