Флирт на върха на света: Путин между Тръмп и Си

Владимир Владимирович се излегна в креслото си, отпусна вратовръзката и погледна телефона с лека усмивка. Вече десет минути вибрираше с енергията на влюбен гимназист – обаждане от Доналд. Тъкмо беше приключил разговора по другия телефон със Си Дзинпин. Путин нарочно изчака още две минути и най-накрая вдигна.

– Вова! – кресна от другата страна Тръмп с онзи специфичен тон, който караше Путин да се чувства като център на вселената. – Как си, друже? Надявам се, че не си позволил на Китай пак да те обсипва с евтини обещания!

Путин се усмихна загадъчно. Обожаваше вниманието, обожаваше тези малки кавги между ухажорите му. И най-вече обожаваше подаръците.

– Доналд, другарю – каза той с плавен, почти котешки тон. – Знаеш, че нашите отношения винаги са били… специални.

– Разбира се, затова ти предлагам сделка, от която ще паднеш от стола! Източна Украйна остава руска, санкциите – в кофата, и дори ще ти направя един красив хотел в Крим, нещо в стил "Тръмп Блак Сий Плаза". Само кажи, че ще ми помогнеш с Китай!

Путин мъркащо издаде неопределен звук и отмести поглед към другия телефон, който вече подскачаше с китайска енергия. Връзката беше сигурно кодирана, но сякаш Си Дзинпин бе надушил конкуренцията и бързаше да се включи отново с контраоферта.

– Доналд, знаеш, че ценя нашето приятелство – подметна Путин, докато небрежно прекара пръст по черния екран на другия апарат. – Но нека не прибързваме. Сега съм в… размисъл.

– Размисъл ли? – Тръмп рязко повиши тон. – Вова, не се оставяй на Китай! Техните технологии, техните електромобили и ховърборди ще те задушат! Те не ти мислят доброто, за разлика от мен!

– Разбира се, Доналд – каза Путин и прекъсна разговора с финес. Тъкмо навреме, защото Си Дзинпин вече започваше да проявява нетърпение.

– Владимир! – той влезе в действие с мек, но настойчив глас. – Надявам се, че обмисляш нашето предложение?

– Разбира се, другарю Си. Винаги обмислям… особено когато подаръците са щедри.

– Ще купуваме руски газ и нефт на дългосрочни договори. Ще заздравим БРИКС. Ще свалим долара от трона и ще поставим основите на нов световен ред! Единствено трябва да бъдеш… отдаден.

Путин капризно сви устни. Отдаден? Това звучеше като ангажимент. А той обичаше свободата си… и ухажванията. О, как му харесваше вниманието! Две световни сили се надпреварваха за неговото благоразположение. А той, като истинска примадона на геополитиката, умееше да поддържа интереса жив.

– Знаеш, другарю Си – каза Путин, – и ти, и Доналд сте ми много мили. И двамата сте очарователни, с всичките си недостатъци и амбиции. И знаете ли какво? Ще мисля… дълго.

Си Дзинпин замълча за момент. Тишината беше показателна.

– Тоест, не бързаш да вземеш решение?

– Напротив – отговори Путин с лукава усмивка. – Взех решение. Ще оставя нещата такива, каквито са. Дипломатично ухажване, красиви подаръци, без обвързване. Това е най-хубавата част, нали?

И с това той затвори телефона, облегна се назад в креслото и въздъхна доволно. О, любовта е прекрасно нещо… особено когато идва с икономически стимули и политически флиртове.

Още политическа сатира от автора по темата:

Тръмп поиска да купи и България

България на търг: Путин се включи в наддаването

Путин има интересни планове за бъдещето на бургаския нефтозавод

Поканиха Путин на гости в България, изкушават го с върховен лукс!

Зукърбърг няма да стане министър на Тръмп, вижте заради какво не постигнаха съгласие