5 причини да не празнувам Свети Валентин

Признавам, че изобщо не ми е трудно да го кажа: не празнувам Свети Валентин. Не влагам в това нито грам емоция, не ме дразнят нито феновете на празника, нито противниците му. Всеки сам си решава и няма драма. Имам си моите причини и те са съвсем рационални.

1. Не мога да празнувам Ден на любовта, Ден на труда, Ден на жената... Защо не и Ден на въздуха и водата? Нямам никакви заслуги за случването им. Всъщност никой няма. Празникът трябва да има повод, база, фундамент, традиция, предмет. Дори в Уикипедия срещу празник пише - "ден в па­мет на значимо събитие или личност". Любовта не е нито едно от двете. Тя е нищо и всичко. От всеки един от нас зависи какво съдържание ще ѝ придадем. Личната любов не може да има колективен дух, именно защото е нещо интимно и съкровено. Не като любовта към отечеството, за което си има 3 март.

2. Дразни ме откровената комерсиалност на този ден. Едва ли има друг подобен в годината, в който с лекота да се купуват такива невероятни боклуци. Ако след 14 февруари някой реши да рециклира тоновете плюшени мечета, увехнали рози, балони, кутии от парфюми и червени гащи, някой ТЕЦ би имал гориво за 100 години напред. Факт, че ако има кой да празнува на този ден, това са търговците и ресторантьорите, които на 15-и доволно потриват ръце, радвайки се на оборота си. Какво ни дават в замяна на парите ни, това е друга работа: нещо скъпо, нещо надценено, нещо пред разваляне или нещо залежало...

3. 14 февруари е ден на голямото мерене - кой какво е получил като подарък, какво е ял и пил, къде са го завели на екскурзия. Това е още едно доказателство, че не е никакъв празник, а повод за купуване и консумация, при който не сме поставени в равни условия. Любовта се превръща в нещо количествено и качествено измеримо. Това, че на една жена са подарили само цвете, на друга нова кола, а на трета - целувка, не означава, че мъжете им ги обичат повече или по-малко. Означава, че някои хора имат повече, а други по-малко пари...Или разбират нещата по различен начин. Спирам дотук. Каква любов, щом пак намесихме финикийските знаци и касовите апарати?!

4. За да празнуваш 14 февруари, има условие: да си влюбен. Ами ако си сам, нямаш гадже, половинката ти те е зарязала, не дай си Боже - отишла си е от този свят, този ден ще е тъжен за теб. Положението е като в онзи виц, дето се чудели как да кажат на Иванчо, че е умряла майка му. И за да не го наранят, казали на всички с майки да излязат една крачка напред. "Иванчо, а ти къде?" е малко положението за половината човечество. Празникът трябва да обединява хората, а не да ги разделя по някакъв принцип. В този смисъл 14 февруари е нечестен, конюнктурен и жесток.

5. Този ден създава напрежение, колкото и да не си го признаваме. Обикновено то е свързано с големите очаквания другият да направи за нас нещо изключително. Ако не го стори, значи не ме обича...Факт, но на този ден много двойки излизат от обичайното си русло на нормални делнични хора и се карат - я заради кофти вечеря, я заради неподходящ подарък или липса на специално внимание. Дали е редно да празнуваме чужди празници, това е отделен въпрос.

Като обобщение: всеки има своите причини да харесва или не Свети Валентин. Важно е да не ги натрапва и да не напряга околните. Ако искаш - празнуваш, ако не искаш - пий си бирата и не се присмивай на влюбените с балони от съседните маси. Защото след 14-и следва 15-и, а той е ден като ден, най-обикновен.