Чудовищен проблем за България

Един от най-силните родни спортове е борбата. Тя ни носи първи олимпийски триумф. В нея сега има словесни атаки от ръководство и опозиционери (но под някаква форма част от системата). Каква е реалността откъм числа. Те са безпристрастни. 

От 1956 година до 1996 година, за период от 40 години България има 15 олимпийски златни медала в борбата. Спечелени от Никола Станчев (първо олимпийско злато за родината ни въобще), Димитър Добрев, Боян Радев (2), Еньо Вълчев, Продан Гарджев, Петър Киров (2), Георги Мърков, Хасан Исаев, Валентин Райчев, Исмаил Абилов, Георги Райков, Атанас Комшев и Валентин Йорданов.

От 2000 година до 2024 за период от 24 години България е с 3 златни медала в този спорт дело на Армен Назарян, Семен Новиков и Магомед Рамазанов. 

Първата малко над дузина шампиони са родени по ред в: 

Село Твърдица, Бургаско
Село Езерче, област Разград
Село Мошино, днес квартал на Перник
Село Полски Градец, област Стара Загора
Село Росеново, отново област Бургас
Село Калчево, област Ямбол
Село Горно Вършило, област Пазарджик
Село Бисерци, отново Разградско
София
Село Лопушна, област Варна
Пак София
Село Деветинци, хеттрик за област Бургас
Село Сандрово, област Русе

Триото отличници за България на олимпийски игри в борбата този век са родом от:

Масис, град в Армения, тогава СССР
Град Харков, Украйна
Дагестан, Руска федерация

За да не ме разбере някой грешно. Голямо браво за Назарян, Новиков и Рамазанов. Тези техни медали са за България и "Мила Родино" звуча заради геройствата им на тепиха.

Но за 24 години да сме с нула олимпийски шампиони родени в България в този иначе славен роден спорт, не изглежда логично.

Прилича, поне според мен, на чудовищен проблем. Който е възможно далеч да излиза от пределите на спорта, в частност борбата. 

Коментар на Тервел Илиев