Росен Желязков: Свободата и демокрацията не са даденост

По законите на борбата малцина от идеалистите комунисти дочакаха живи 9-и септември 1944 година. Не е трудно да се разбере, че най-добрите, най-храбрите, най-честните и последователните са загинали. Така е било винаги в историята. Често пъти у нас се е подмятало, че мнозина от оцелелите партизани и политзатворници съвсем не могат да се похвалят с достойно поведение, а при някои твърденията за активно участие в борбата били неоснователни. Особено силен е този намек в спомените на Славчо Трънски, където се говори за хитреците, които просто са престояли известно време по планините, избягвайки всички опасности.
Когато краят на войната става ясен за ВСВ става въпрос, имало първата вълна на комунисти-приспособленци, които в дните, предхождащи 9-и септември, ще излязат на разходка по баирите и ще подадат своите заявки за синекурни длъжности на държавната трапеза.
От студентите, в онзи период се искаше всеки ден да мразят Никола Петков, Трайчо Костов, Франко, Чанг Кай Ши, американския империализъм, германския реваншизъм, църквата и поповете, буржоазните остатъци, невъзвращенците и така нататък
Ако трябва да се даде една точна характеристика на Сталинчето от онова време, може да се кажа: това беше мъничко, мързеливо , злобно същество, за което да се докопа до държавната попара бе психопатологична необходимост. Сталинчето искаше да бъде забелязано, че съществува, искаше светът да го види .

Никога няма да гласувам за Герб както и да чета флагман безсмислено е..

За оправдаване на своето атавистично съществуване болшевиките и розовите комундели разполага с мощна пропагандна машина, за която истина е всичко, от което имат полза, и лъжа е всичко, което не им изнася.
И те, и техните деца живеят с неоспоримото чувство на синята си кръв, че са нещо повече от всички други, че всичко им се полага, че то следва по закона на новата аристокрация от промяната, наречена диктатура на пролетариата. Но ако някой сбърка и ги нарече пролетарии, бунтовници те биха се обидили смъртно, тъй като вътрешно се ласкаят много повече от връзката си с Мария-Антоанета, отколкото от връзката си с Роза Люксембург.
Тази каста индивидуално е отговорна пред Политбюро на ЦК на КПСС и сверяват часовника си направо по Кремъл.
Всеки шумен бунтовник от промяната сякаш избира бунта като най-сигурна заявка за… добър кокал.

Желязков, ти кога стана дерменджия, кога ти побеля задникът, че все да се изказваш издълбоко? Шипка не те ли научи на нищо? Та по темата: Свободата и демокрацията са в правопропорционална зависимост само за елитните демократи, облажили се от съответната свобода. Както бяха свободата и комунизЪма, когато от тях се облажваха елитните комунисти. Защото и тогава и сега елитите имаха и имат свобода да правят каквото си искат, а останалите това, което решат първите. Да не говорим, че комунистическият елит преля в демократичен /справка вожда и учителя ти/, а комунистическите мунчовци в демократични. Пък това, че при такива обществени трансформациите покрай сухото гори и суровото, не че не е кофти, ама е диалектически предопределено.

Нима сега са по-малко тези за растрел?