Проф. Хинков: Огромна част от бюджета на Касата отива за лекарства

„Себестойността на клиничните пътеки е висока и се увеличава непрекъснато, защото една огромна част отиват за лекарства. Там винаги е имало силно лоби и то винаги е успявало да наложи своя дневен ред във формирането на бюджета на Касата“. Това каза пред БНТ бившият здравен министър проф. Христо Хинков.

Той подчерта, че бюджетите за здравеопазване всяка година се увеличават и за тази година е може би най-големият бюджет, предвиждан досега за Здравната каса.

„Проблемът не е в парите, които се наливат в системата, а в правилното им разпределение“, категоричен бе проф. Хинков.

По думите му, хората не виждат подобрение, независимо от увеличаването на парите, и това се дължи и на факта, че те самите си доплащат сериозно.

„Доплащането ще е толкова сериозно, докато приходите в Здравната каса не покрият разходите по клиничните пътеки и по-малките разходи в извънболничната помощ. Недостатъчно се прави, за да се увеличат средствата за общественото здраве – профилактика, имунизации и т.н.“, обясни бившият министър.

В контекста на въпроса за високите разходи на Касата за лекарства, той каза:

„Аз познавам добре сегашния управител Станимир Михайлов, който ще бъде сменен в скоро време и се надявам да бъде заместен от човек, който има същите човешки качества, които има сегашният управител. Защото той, макар и идвайки от друг бранш, схвана какви са проблемите в Здравната каса и е готов при една добра колаборация с Министерство на здравеопазването и, разбира се, с парламента, да направи тази оптимизация, която е необходима, за да може да се разпределят правилно средствата“.

Проф. Хинков бе категоричен, че болниците не могат да източват средства, но основният въпрос засяга контрола.

„Липсва контрол от страна на Здравната каса, липсва контрол от страна на Министерство на здравеопазването. Премахната беше акредитацията на болниците, остана само акредитация за учебна дейност. Акредитационната процедура и тази оценка, която получава една болница от тази процедура може да бъде обвързана със сключване на договор със Здравната каса и тогава щяха да се намалят и договорите. Тогава щеше да се повиши качеството“, подчерта той.

Бившият здравен министър се върна назад във времето, когато е ръководил системата, и призна, че е назовавал проблемите, предлагал е решения, но е останал неразбран.

„Не бях подкрепен нито от свои, нито от чужди. Бях атакуван от много места“, каза проф. Хинков.

„Имаше идея с пари от Плана за възстановяване и устойчивост да бъдат създадени 100 малки амбулатории в отдалечени райони. Тогава аз попитах кой ще работи в тях, след като няма кадри. Предложих и парите да бъдат пренасочени към изграждането на психодиспансери в областите, в които няма такива. Всъщност това бяха парите от този транш, който не пристигна“, обясни той.

По думите на бившия здравен министър големият проблем у нас не е толкова в увеличаването на здравната вноска, колкото в липсата на реформи в системата, в промени, които да позволят прехвърлянето на тези огромни средства от лекарствата и болничната помощ към извънболнична помощ и профилактика.

„Има стратегическа визия за това, но реалните стъпки са много плахи“, отбеляза проф. Хинков.

Той изрази мнение, че проблемът с липсата на кадри не е само български, но и световен, защото все по-малко хора навсякъде по света искат да се посветят на медицинска професия.

Проф. Хинков коментира и темата за противоепидемичния план и справянето с COVID пандемията.

Той ба категоричен, че планът, който е написан през 2009 г., се нуждае от актуализация, а реакцията при пандемията у нас е била хаотична и слабо ефективна.

„В сравнение с редица други страни в Европа заболяемостта от COVID беше по-ниска, под средното ниво, но България излезе на първо място по смъртни случаи. Това говори, че проблемът е свързан с организацията. Системата беше хаотична“, каза бившият здравен министър.