Изтече инфо от таен поетичен чат на Делян Пеевски и Кирил Петков
Делян Пеевски:
Кириле, абсолютно недопустимо е човек на твоето интелектуално ниво да не признава величието на Дора Габе. Единствено тя можеше да постигне такава магнетична симбиоза между лириката на природата и трагичния екзистенциален копнеж.
Кирил Петков:
Ах, Делян, опитваш се да представиш Габе като някакъв балкански Рилке, но не те ли притеснява, че нейната поезия е като крехък мост над бурен поток? А Елисавета Багряна, с нейния мощен бунтарски дух, е като Анна Ахматова, но с по-добро чувство за ритъм. Багряна е гласът на еманципацията, Делян, докато Габе е просто... декоративна!
Делян Пеевски:
Каква еманципация, Кириле? Едната римувана молитва на Габе струва повече от половината творчество на Багряна. Ако Габе е мост, то Багряна е... дървен сал в разлюляното море на баналността!
Кирил Петков:
Благодаря ти за „поетичния принос“, Делян. Изказваш се неподготвен, както винаги. Но истината е една. Габе е като натюрморт – красива, но статична. Докато Багряна е като експресионистична картина – от нейното творчество бликат енергия, конфликт, драма!
Делян Пеевски:
Ха! Енергия без посока, Кириле, е като опозиция без стратегия – мяташ се много, но си винаги извън властта.
Кирил Петков:
За себе си ли говориш, Делян?
Делян Пеевски:
Не, Кириле, за теб говоря! Като стана дума, кой според теб ще бъде по-голяма опозиция на новото правителство?
Кирил Петков:
Очевидно аз. Ти се опитваш да играеш на няколко шахматни дъски едновременно, но публиката те вижда – няма как да бъдеш едновременно либерал и националист.
Делян Пеевски:
А ти пък си като онази Багряна, дето толкова я хвалиш – силни слова, но накрая винаги стигаш до драма и хаос.
Кирил Петков:
Не си прав! Но нека бъдем честни, Делян – ако искаме да се задържим в играта, вероятно ще се наложи понякога да действаме координирано...
Делян Пеевски:
Знаеш ли, вероятно си прав. Политиката е като поезията – от време на време трябва да импровизираш, но и да се придържаш към основния ритъм.
Кирил Петков:
Между другото, Делян, поканиха ли те на инаугурацията на Тръмп?
Делян Пеевски:
(емотикон с тъжно личице) Не.
Кирил Петков:
(емоджи с шокирано лице) Мамка му, и мен ме забравиха!