Защо 10 см сняг се превърнаха в катастрофа за държавата

Като наблюдавам тревогите и неудобствата, които причинява няколкосантиметровият сняг, си припомням зимите от нашето детство, когато преспите бяха половин метър в продължение на няколко месеца. Не помня да е имало прекъсвания на електричеството, водоснабдяването, липса на продукти или недостиг на хляб. И това не беше само в големите градове, но и в малките населени места и селата. Това са годините от 50-те и 60-те на миналия век. Фурните работеха във всяко село, градче, а в големите градски квартали имаше по 2-3 фурни, които бълваха вкусен и топъл хляб. Влаковете закъсняваха, но не спираха. Спомням си малкото влакче от Червен бряг до Оряхово, което пуфтеше със специално оборудване отпред на локомотива за почистване на снега. В София тролеите и трамваите се движеха, като периодично минаваха оборудвани мотриси, които почистваха снега от релсите, и транспортът не спираше.

Трудно е да си спомним моменти, в които електричеството е било прекъсвано или водоснабдяването е било нарушено заради снеговалежите. Масовото отопление през зимните месеци беше с твърдо гориво, включително и в централните софийски квартали. Татковците ни всяка вечер зареждаха с дърва и въглища за следващото денонощие, а разнасянето на пълните кофи от мазетата до етажите беше всекидневие. Някой би казал, че това е било примитивно, но си спомням, че мъжете от кооперациите се събираха в мазетата не само за отопление, но и за дегустация на вина, ракии и зелев сок. И не им беше толкова тежко и болезнено осигуряването на отопление по този начин.

Не знам как се получава така, че днес пет сантиметра сняг е бедствие, а десет сантиметра е вече катастрофа. Въпреки че сме в нов технологичен век, построихме пътища и нови квартали в градовете ни, инфраструктурата като водопроводите, канализацията и електромрежата на повечето места е непроменена от онези години и само се ремонтира, но не се подменя с нова. Една Витоша с две основни шосета, построени по онова време, и софиянци днес я губят, защото почистването на тези два пътя е непосилно. Онези поколения ги построиха тогава, а днес не можем да си изринем снега, за да ги ползваме. Затова са зимните ни несгоди - епохите се промениха, днешните неуредици взеха връх и затова зимите са непосилни.

Станимир Михов, София за вестник Ретро.