3 стари обичая за Игнажден

На 20 декември празнуваме Игнажден – един от най-големите зимни празници. На този ден се приготвя празнична трапеза с постни ястия, защото все още сме в коледните пости. Според народните вярвания на този ден се ражда новото слънце и се поставя началото на новата земеделска година. В миналото на Игнажден се е чествала новата година. На този ден се прави обичаят „полазване“ – по първия гост, преминал прага на дома ни, се гадае каква ще е новата година. Освен този обичай, запознайте се с още няколко стари ритуала от миналото.

В Източна България
В някои райони на Източна България на празника е имало следния обичай: на двора с въже или мъжки пояс се заграждали всички кокошки и се захранвали с варена царевица. Този ритуал се е извършвал, за да не се губят кокошките и да не бягат по чуждите дворове, а да снасят само при стопаните си.

В Родопите
Игнажден е известен още и като хайвански празник в някои селца из Родопите. Това име произлиза от хайвани – така наричали домашните животни. За да са здрави животните на този ден стопаните не ги впрягали, а почивали. Омъжените жени приготвяли домашни питки и ги раздавали из селото за здраве и берекет.

В Троянско
Игнажден в народните вярвания се е свързвал и с момински поличби, например коя мома за кой момък ще се омъжи. Един от ритуалите в Троянско бил следният: неомъжените жени отивали вечерта преди Игнажден до дръвника, посипвали го с ечемик и наричали: „Който ми е на късмет, да дойде тая вечер!“. Това се считало за моминско предсказание коя мома ще се омъжи скоро.