Нов артикул на пазара: Гей тарò

Знаете какво е тарò – онези загадъчни карти с египетски произход, с чиято помощ вещи жени познават бъдещето по панаири, но и в домашна обстановка сред приглушената светлина на копринени абажури. По принцип в своята окултна част тарото се смята за закодирано познание за света, в което взаимодействията между мъжкото и женското начало, деня и нощта, огъня и леда са много ясно изразени и подложени на задълбочено изследване. Ето защо у мен припламна любопитно пламъче, когато видях, че на пазара се предлага колода „гей тайро“, посветена на мъжкото къмто мъжкото начало и обратно.

Оказва се, че по света гей тарото е много популярно и особено онази колода, с която се сдобих и аз. Ето текста, с който колодата се предлага, например, в AbeBooks:

„Универсалният символ на взаимоотношенията, който е двойката, формирана от мъжа и жената (вечните ин и ян), е заменена тук от ситуации и архетипи на гей преживяването и идентичността“.

Автор на колодата (каквото и да означава това) е някой си Лий Бърстън, а пък картинките са от Антонела Платано – 51-годишна не особено изтъкната авторка на комикси от Италия. Тарото съдържа 78 карти, съответно 22 големи аркана (тайни) и 56 малки. Големите аркани са нещо като оньорите при обикновените карти, а пък малките са си бройките от боите, но, разбира се, с окултно значение. Големите аркани в гей тарото са като класическите от, да речем, най-популярната колода на Райдър–Уейт, но с някои разлики. Те са, както следва: Глупакът, Магьосникът, Интуитивният (иначе е Папесата), Защитникът (иначе Императрицата), Императорът, Свещеникът, Влюбените, Колесницата, Справедливост (Сила), Отшелникът, Колелото на живота, Сила (Справедливост), Обесеният, Смъртта, Умереност, Самоомраза (забележете подмяната в XV голям аркан – в оригиналната колода това е Дяволът, но нали помните, че едно от основните изисквания на сатаната е хората да не вярват, че той съществува!), Откровение (Кулата), Звездата, Луната, Слънцето, Възкресението и Светът.

Не знам дали стана дума, но тези карти са по-скоро за педерасти, отколкото за лесбийки. Може да има отделно и за лесбийки, не знам.

Според една от теориите за появата на истинското таро, то е пренесено от оцелял мъдрец от Атлантида в Египет. Атлантското познание било толкова истинско и силно, че египетските жреци се побояли да го разпространяват и решили да го скрият в тайно учение. Със задачата се заел не кой да е, а бащата на окултизма, легендарният Хермес Трисмегист. За всеки клон от познанието той създал специфично изображение – общо 78 на брой, които съставляват и книгата „Изумрудените скрижали“. С времето, въпреки строгото пазене, се появили преписи на книгата, като скрижалите се превърнали в карти таро, всяка от които първоначално със свое обяснение и тълкувание.

В Европа тарото се появява през 14 век, но за предсказване на бъдещето масово (и до днес) се използва от 15 век, поради което няма да сбъркаме, ако го наречем „ренесансово явление“. Използва се в нарушение на казаното в Левит 19:31 – „Не се обръщайте към ония, които извикват мъртъвци, и при магьосници не ходете, и не се оставяйте да ви осквернят. Аз съм Господ, Бог ваш“. Надявам се, че също така не сте забравили, че според Библията обръщането към гадатели и магьосници е грях като содомията и по този начин нашето гей таро, прокламира и двата гряха.

Своят „бум“ тарото отбелязва през 18 век (Просвещението – върхът на хуманизма), като се предлага в различен дизайн – декове с италиански костюми, итало-португалска колода, колода с испански костюми, колоди с френски костюми – може би най-старите и най-популярните колоди. Що се отнася до съвременните колоди във френски костюми, то те могат да бъдат „Усърдеие и късмет“, „Ново таро“, „Адлер-Цего“ с животни и „Шмид-Цего“ или „Буржоазно таро“. Но ви съветвам да погребете всичко това в раздела „безполезно знание“.

Не може да не ни направи впечатление, че от историческа и богословска гледна точка двата пика на тарото съвпадат с Ренесанса и Просвещението – епохите на най-силно човекобожество или, иначе казано, на греха на богоотхвърлявето, на свалянето на Бог от Неговия небесен престол и поставянето на човека на Неговото място, на свалянето на рая на земята и отричането на вечността. А пък появата и масираното разпространение на нашето гей таро в модерните времена бележи нов етап в човешката падналост и опитите за нейното пълно обслужване чрез най-разнообразни средства за развлечение, често виреещи върху корените на стари и фундаментални лъжеучения. Съюзът между гадателството и содомията ни приближава до един много опасен исторически момент. Казвали сме, че светът, колкото и порочен, колкото и корумпиран да изглежда, все още по-скоро добър, отколкото зъл, защото все още наричаме доброто „добро“, а злото „зло“. Убийството, изнасилването, грабежът – всички са съгласни, че те са зло. За всички състраданието, милосърдието, щедростта са добро. Въпреки нарастващите равнища на престъпността, отчуждението на хората и умъртвяването на морала. Ще стане страшно, когато започнем да наричаме злото „добро“ и доброто „зло“. Тогава светът ще бъде откровено сатанински. И няма какво да се подхилват под мустак умните и красиви, образованите и разумни интелектуалци, защото точно това подхилване показва тяхното неразумие. А да казваш, че картите за предсказване на бъдещето, предназначени за хомосексуалисти са нещо забавно, весело, невинно и в крайна сметка добро, докато казваш, че зло вършат ревностните християни и ги наричаш „злобни зилоти“ и „фундаменталисти“, докато стоят твърдо на вярата си, ето това вече е да наричаш злото „добро“ и доброто „зло“. Това е тревожен сигнал за преминаването на материалния свят в ново, зловещо измерение, когато злото вече няма да се крие и да се преструва на добро.

Грехът е зло и злото е грях – сигурно ще се хилите и на това. За вас „грях“ е някаква смешна думичка, с която мързеливи попове плашат неграмотни бабички. Обаче грехът е не само незаобиколим факт, но и главна причина да сме тук и сега, в това пространство и в това време. Защо забравихме да настройваме ценностната си система спрямо греха, при положение че сме правили това в продължение на векове? Моралът е усещане за грях. Нали сте забелязали, че всички морални кодекси наблягат много повече на това, което не бива да се прави, отколкото на онова, което трябва да се прави? Вижте дори и Декалогоса (Десетте Божи заповеди): да нямаш…, не си прави…, не се кланяй, не служи…, не изговаряй…, недей върши…, не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай…, не пожелавай… Всичко това е грях, който не бива да се върши под страх от тежко, много тежко наказание. Дори и модерното законодателство, дори в най-секуларната и безбожна държава, се съобразява с греха, фокусира се върху него, определя го като проблем на реда и хармонията в обществото. Държавите имат наказателни кодекси, но не и поощрителни кодекси. Репресивните апарати в крайна сметка се занимават с греховете, а не с добродетелите, които би следвало да се подразбират.

Нека похотта и сексуалните девиации заемат своето достойно място в окултизма и в Ню ейдж като цяло – това ни казва нашата популярна, както се оказва, по цял свят колода карти за предсказване на бъдещето. С което доказва, че Ню ейдж и сексуалните девиации са част от едно цяло, не че някой някога се е съмнявал.

В очакване на философски камък специално за трансджендъри, мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.