"Биг Брадър" е като Стокхолмския синдром, ставаш зависим, затова пак бих влязъл

Здравко Василев от Приморско, известен като победителя в първия сезон на "Биг Брадър" посочи успешната рецепта за качествата, който трябва да притежава всеки риалити шампион. Признава, че не е гледал последния сезон на шоуто, който разбуни духовете в обществото и ни показа какви хора всъщност ни заобикалят. Здравко е на мнение, че зрителското внимание се привлича именно с интересни персонажи, но според него, победителят трябва да е с признаците на "нормалността". 

Брадърът споделя, че отново би влязъл в шоуто, но поведението му би било доста по-обрано и сдържано. Казва, че емоцията от участието в такъв тип формат, е неповторима и всеки, който иска да я изпита, трябва да се запише. Но по думите му, това е само шоу и не бива обществото да осъжда веднага даден човек, базирайки се на познаването на персонажа му само с 1 час пред телевизора. 

Ето какво още сподели Здравко пред репортер на Флагман.бг. 

-Здравко, ти си първият победител в Биг Брадър. Гледа ли последния сезон и какво ти е мнението за него?

- Последният сезон не съм го гледал, абсолютно нямам никакви впечатления кой е участвал, понеже бях в чужбина, после други ангажименти и съвсем нямах възможност  и не мога да споделя никакво впечатление, или да дам мнение. 

- Какви качества трябва да имаш, за да спечелиш формата?

- През годините се показва, че според идеята на продуцентите, се вкарват различни типажи. Забелязал съм, че в повечето случаи нормалността печели. Рядко са случаите, когато хората, които са извън рамките на нормалното, печелят. Има и изключения, но в повечето формати победителите са в тази рамка. 

- В каква степен сценаристите променят образа ти при монтажа, защото е общоизвестно, че това и интригантски формат?

- Крайно време е да се разбере, че това в крайна сметка е шоу. Един продукт, който продава. Не може да се съди за участник в едно подобно предаване, в което има извадка от обществото. Този продукт се създава, за да може да привлича зрителско внимание. И се показва, че зрителско внимание не генерират хората, с които обикновено живеем и са около нас в ежедневието - хора със сериозни професии, например, а повече внимание предизвикват онези, които са извън рамката на нормалността. И както сте забелязали именно те са най-обсъжданите по време на шоуто. Но в повечето случаи победител става човек, който хората припознават като по-нормален. Хубаво е да се припомня и да се знае, че все пак това е шоу, не е нещо, от което може да се съди за даден човек или пък да е показател за обществото. 

- Днес си по-зрял, успешен, имаш страхотно семейство. Ако можеше да се върнеш преди 20 години би ли участвал в този формат?

- Точно 20 години минаха, откакто участвах. Говорил съм с много бивши участници в подобен тип риалитита. Малко се наблюдава Стокхолмския синдром - това е едно наистина незабравимо преживяване, защото попадаш в среда, в която те кара да се чувстваш по много необичаен и специален начин. Чисто като преживяване го пожелавам на всеки един, който проявява интерес и иска да изживее нещо наистина вълнуващо. Ако можех да върна годините назад - пак бих участвал, но това е, че в един момент влизаш в една възраст, в която малко по-осъзнато гледаш и едва ли бих бил толкова посредствен за някои неща, едва бих се забавлявал толкова много, така че нека по-младите хора участват и да се забавляват истински. 

- Считаш ли, че квотите действат и при Биг Брадър, защото се забелязва едно многообразие по етнически и сексусален признак, популярно за Холивуд?

-Нашето общество е такова и ние живеем в него. И както се видя, няма никакво значение какъв си по произход или какви сексуални предпочитания имаш, хубаво е да се обръща внимание на чисто човешките качества. Доказано е, че много роми могат да бъдат добри граждани, добри служители или приятели, както много българи се доказаха, че могат да бъдат наистина утайка. Всичко е до човека и не само в това шоу, а като цяло.

Аз живея в малък град, така съм възпитаван и така го живея това живот, че никога не съм делял хората по етнически, религиозен или какъвто и да е признак. Малкият град не търпи по-скоро престъпността, наркоманията и други такива отклонения, но всеки един може да намери място в едно такова малко обществото.

В големия град са по-изострени тези отношения между българи и роми, например. Аз съм израснал с роми и съученици имам с този произход. Дори в казармата един от най-добрите ми приятели беше от ромски произход от Ямбол. И все още поддържаме контакти - аз му ходя на гости, той идва в Приморско, спал съм в тях. И никога не съм имал притеснение да общувам с него, да го прегърна или от една чиния да ядем. Аз поне никога не съм живял с такива притеснения.