Защо според Петър Дънов човечеството не може да бъде безсмъртно и какво се случва след смъртта ни

''Когато човек умира клетките постепенно се раздвижват, разпръскват се в пространството, където продължават да живеят!''

Според великият учител Петър Дънов, човешкият живот продължава и след смъртта, тогава когато всяка клетка от плътта му отива и намира своето място в природа. След смъртта всяка частица се връща на първоначалното си място, защото така е устроена Вселената.

Вечният живот притежава силата да изисква вечни условия, които съществуват единствено в безпределността на вечната Вселена. Именно и това е причината в нашия материален свят животът да свършва и да не бъде вечен, защото в него не са напоени тези постоянни материални условия, които са необходими за поддържането на вечният живот. 

''Другият свят е по-реален от физическия. Имаш приятел, когото обичаш. Един ден той умира. Ти се питаш, къде отиде той, къде е неговото съзнание? Приятелят ти е жив. Нищо в света не се губи, само отношенията се изменят. Като умре човек минава от едно състояние в друго!''

Според великият учител Дънов, смъртта е период настъпващ след определени събития, дължащ се на постоянните промени в природата. Когато природата допуска смъртта, тя всъщност винаги гони някаква тайна цел, която за човешкия ум все още изглежда непозната. Според Дънов, човечеството не умира, общият живот просто преминава като непрестанно заема нови форми и тела, развивайки своите вътрешни възможности, сила и мощ, след което се въздига в Царството Небесно. 

Животът притежава силата да се отървава от лошите влияния, промъкнали се в него от определени души и същества, които не са успели да открият своята земна мисия и са допуснали фатални и непростими грешки на земята. Според великия учител, смъртта е, като едно прочистване на душата, което идва към човечеството тогава, когато някой е изпълнил докрай земната си мисия или пък в моментите, в които не е разбрал напълно добре каква точно е била целта в живота му. Смъртта има за цел да ни преведе в различна форма, тя не е наказание, нито пък заточване от земните блага; смъртта е последващият път на душата, след като човек е успял да вземе своите уроци душата му вече има правото да се възвиси над тленното и материалното и да получи отново своята свобода. 

''Една сестра запита, къде са заминалите. Учителят каза:    
- Трите свята – физическият, духовният и божественият – са един свят. Когато ви питат къде е онзи свят кажете: ''Трите свята са един свят.'' Мозъкът, дробовете и стомахът съответстват на трите свята. Човек носи тези три свята в себе си!''

Смъртта е изцеление и преход от един труден житейски път към висша мъдрост, изпълнена със сила и енергия, закриляща душите ни в Небесното царство. 

''Като замине човек отвъд, той си взема същественото от мозъка! Човек има материален и етерен мозък. При смъртта човек оставя материалния си мозък и взема със себе си етерния. Етерният мозък е, който организира материята. Значи човек взема ценното със себе си. Съвременните хора отричат живота след гроба. Аз съжалявам тези гении, чиито духове витаят около гроба. Някой богат човек и след смъртта си витае, обикаля около своята голяма къща, която е направил, макар тя да е заета от други хора. С такива идеи той няма да се повдигне!''