Тази зима ще бъде най-тежкото изпитание за украинската енергетика от началото на войната

От тази пролет украинската енергийна инфраструктура е под масиран обстрел с ракети и дронове, но още от началото на пълномащабната война през пролетта на 2022 година енергетиката е цел на Русия. През март руските войници окупираха най-голямата ядрена централа в страната и в Европа - Запорожката АЕЦ, с което отнеха 6 гигавата от капацитета за производство на електроенергия на Украйна, пише investor.bg.

Две години и половина по-късно почти всички въглищни централи в страната са унищожени или имат щети от руските ракети, ударени и унищожени са трансформатори и електропроводи, водни електроцентрали (например ВЕЦ "Каховка", която трудно може да бъде възстановена отново), както и някои от централите, използващи възобновяеми енергийни източници. Според изчисленията на Международната агенция за енергетика (МАЕ) Украйна е загубила 2/3 от капацитета си за производство на електроенергия отпреди войната, а щетите се оценяват на милиарди долари.

Експертите от агенцията отбелязват, че възстановяването ще коства поне 30 млрд. долара.

Един от сигурните източници на електроенергия са ядрените централи, но Украйна почти изцяло е загубила своите пикови мощности и в моментите на увеличаване на потреблението разчита на внос от съседните държави. Например през юни Украйна внесе рекордните за времето, откогато Украйна е част от европейската мрежа, 859 гигаватчаса електроенергия. Пикът е на 15 юни, когато вносът съставлява 17% от потреблението.

Тогава летният товар достигаше 12 гигавата и въпреки вноса недостигът достигаше и до 2,3 гигавата (това е пикът на потреблението на съседната Словения). В тези моменти "Укренерго" - държавният енергиен оператор, просто спираше захранването в части от страната, за да поддържа стабилността на системата. Ситуацията изглежда започна да се стабилизира, след като приключиха плановите ремонти и презарежданено с гориво на ядрените реактори, но в края на август енергийната система беше подложена на най-масовата атака с повече от 200 ракети и дронове. Разрушенията тогава повдигат още по-остро въпроса за енергийните доставки през зимните месеци.

През зимата пиковият товар достига 18,5 гигавата и недостигът сега може да стигне и 6 гигавата (близо до товара на българската енергийна система в нормален зимен ден).

Досега Украйна успява донякъде да се справи с баланса, след като загуби енергийно интензивното производство (повечето заводи за преработка на метали са или унищожени, или в окупираните части) и така потреблението от индустрията от 2022 година насам е наполовина по-малко.

Потреблението на домакинствата е с 20% по-ниско, след като 6,5 млн. души напуснаха страната.

Експерти обаче се опасяват, че зимата, особено ако температурите са по-ниски от обичайното, украинските потребители ще бъдат по 18 часа на ден без електрозахранване, а съответно и без топлоподаване и водоснабдяване, чиито помпи се захранват с електричество.

През миналата зима страната ограничи негативните ефекти с помощта на генератори - само официално продадените и доставени като дарения генератори бяха с капацитет за производство на един ядрен реактор - около 1000 мегавата. Сега по покривите на сградите започнаха да се появяват слънчеви панели със системи за съхранение, насърчено от програми на правителството. Такива съоръжения има по повечето административни сгради, болници и училища. Данни на търговци показват и масово търсене на системи за съхранение на енергия, които да могат да осигурят поне малките електроуреди в дома. Интерес има и към енергоспестяващи уреди.

По време на донорска конференция в Германия украинският президент покани местните компании да изградят газови централи в Украйна. Идеята има своите основания - германските компании са водещи в този сектор, а Украйна може да разчита на местен добив на природен газ. След началото на войната потреблението на газ намаля с около 1/3 до около 20 млрд. куб. метра годишно, което се покрива със собствен газ.

Възможностите за внос

Преди 2022 г. украинската енергийна система беше свързана към тази на Русия и Беларус, но още в първите седмици на войната се обърна на запад и стана част от европейската. Първоначално Украйна беше нетен износител на евтина електроенергия от ядрените си централи и спечели над 1 млрд. долара за година от продажбата. Сега страната е нетен вносител. Заради кризата капацитетът за внос на няколко пъти беше увеличен и достигна 1700 гигавата през лятото на 2024 година.

По време на горещите вълни през лятото Украйна разчиташе на вноса от съседните страни - основно Полша, Румъния, Словакия и Молдова и капацитетът за внос беше натоварен до 80%, като вносът от Полша и Румъния беше почти на максимума - съответно 96% и 91%.

Съобщение на европейския орган на операторите на енергийните мрежи Entso-E от 29 октомври сочи, че възможността  за пренос на електроенергия към Украйна е увеличена с още 400 мегавата до 2100 мегавата от 1 декември 2024 година.

От Европейската комисия (ЕК) отчетоха, че това е отговорът на ангажиментите, поети към Украйна през есента.

Предстоящата зима ще бъде едно от най-тежките предизвикателства за Украйна от началото на войната. В Киев планират пускането на парното и очакват поредната масова атака по инфраструктурата, след като 4 септември насам има своеобразно "ракетно затишие"  - Русия обстрелва страната всяка нощ, но с дронове. Така че първата стъпка за енергийната система е да оцелее след поредните ракетни удари. Медийни публикации твърдят, че Киев и Москва водят преговори за защита на енергийната инфраструктура и ако това е факт, то би било пробив в отношенията между двете страни.

Но дори и защитена от ракети другата стъпка пред украинската енергетика е да намери достатъчни количества електроенергия и увеличеният капацитет за внос може да се окаже недостатъчно условие, ако зимата е по-сурова от обичайното, или дори спрямо последните две години.