България изпадна от топ 50 на света в икономическа свобода
Канадският институт „Фрейзър“ публикува новото издание на проучването „Икономическата свобода по света през 2024 г.“. За поредна година начело на класацията са Хонконг, Сингапур и Швейцария, а България отстъпва в своя резултат и изпада от групата на най-свободните икономики в света. Резултатите подкрепят наблюденията и препоръките на ИПИ в публикувания наскоро доклад „Икономическата свобода в България: Преглед и препоръки за растеж“, в който се прави анализ на представянето на страната в последните три десетилетия и се търсят причините за изоставане от успешните примери в Централна и Източна Европа.
Изданието за 2024 г. дава на България оценка от 7,16 т. (от максимум 10 т.), което ни класира на 52-ра позиция в света. За поредна година страната получава най-нисък резултат по отношение на правната система и върховенството на правото. Това е категорията, в която България изостава спрямо всички останали страни членки от региона на Централна и Източна Европа. След пандемията в България се наблюдава отстъпление и по отношение на размера на правителството и регулациите върху бизнеса. В последното издание се регистрира и отчетлив спад на резултата по отношение на стабилността на парите, което е следствие от високата инфлация през 2022 и 2023 година. Комбинацията от всички тези фактори води до отстъплението по икономическа свобода, като България е извън топ 40 на света по всяка една от 5-те водещи категории на проучването.
Скорошният доклад на ИПИ показва, че през последните 25 години икономическата свобода в България се разширява, страната бележи почти постоянен икономически растеж и отчита значително подобрение в показателите за сближаване с големите европейски икономики. Въпреки това отстъплението на икономическата свобода в годините след пандемията отправя сериозно предизвикателство пред потенциала за развитие. В условията на продължителна политическа криза и на прага на поредните парламентарни избори, оценките на икономическата свобода дават добър ориентир за приоритетите и политиките, които могат да подкрепят растежа.
Икономическата свобода изисква ясен ангажимент за поддържане на макроикономическа стабилност и добра бизнес среда. Това включва ограничаване на макроикономическите дисбаланси, оттеглянето на държавата от определени сфери и политики в подкрепа на конкурентоспособността. От ключово значение е провеждането на разумна бюджетна политика, спазването на фискалните правила, както и поддържането на ниски преки данъци. На преден план следва да се изведе политиката за намаляване на регулаторната тежест и ограничаване на непотизма, кронизма и дискриминацията в работата на публичната администрация. Огромният фокус остава върху ефективната политика за борба с корупцията и полагането на постоянни усилия за защита на независимостта и осветяване на неправомерното влияние в съдебната власт.
***
„Икономическата свобода по света“ е годишно проучване, публикувано от канадския институт „Фрейзър“. Изданието измерва степента на икономическа свобода в 165 държави по света. Изследванията показват, че най-свободните държави са поне осем пъти по-богати от най-несвободните и над два пъти по-богати от държавите във втория квартил на класацията. Нещо повече – доходите на най-бедните 10% от обществото са значително по-високи в групата на най-свободните държави, което показва, че свободата води както до просперитет, така и до повече възможности за всички групи в обществото и свиване на неравенствата. Продължителността на живота също е значително по-висока в най-свободните страни, като достига над 80 години при едва 65 години очаквана продължителност на живота в най-несвободните страни.
Автор: Институт за пазарна икономика