Търговската интеграция и изборът на образование в България

Съветът за икономически анализи публикува на своята страница своя четвърти анализ за настоящата година. Той изследва дали и до каква степен изборът на средно образование се влияе от промени в местния пазар на труда породени от изменения в износа на стоки. Автори на изследването са членовете на СИА д-р Теодора Цанкова и проф. Йото В. Йотов.

Търговската интеграция на България се увеличава значително след присъединяването ѝ към Европейския съюз. В същото време много работодатели в сектори, свързани с износа на стоки, например тези в преработващата промишленост, изтъкват липсата на образована работна ръка като основен проблем пред техните фирми. Повечето заети в тези сектори са със средно образование, а дялът с професионално образование е значително по-висок от средния за страната. Следователно, добре разработени реформи в средното образование биха могли да имат силно положително въздействие върху тези работодатели.

През последните две десетилетия броят на учениците в средните училища намалява значително. Броят на учениците в професионални паралелки бележи известен ръст през последните години, но съществуват значителни разлики между различните професионални направления. В направленията, които могат да бъдат свързани с експортни отрасли, например тези в производството и технологиите, броят на учениците значително е намалял от началото на 21-ви век. Естествено е да се зададе въпросът дали тези промени са довели до по-добро съответствие между приема на ученици в средните училища и нуждите на българските работодатели.

Целта на анализа е да разгледа и опише как броят ученици в средното образование реагира на промени в търсенето на местния трудов пазар, породени от променящите се тенденции в българския износ. Становището изследва дали тези промени влияят върху избора на вид образование (общообразователно или професионално обучение) и върху избора на направление в рамките на професионалното обучение. За тази цел авторите създават два нови показателя за степента, до която областите на страната, както и отделни професионални направления във всяка област, са свързани с експортна дейност.

Въпреки че е естествено да се предположи, че по-добрите възможности на местния пазар на труда, породени от нарастващия износ, биха направили професионалното обучение по-привлекателно за учениците, анализът не намира такава взаимовръзка. Едно възможно обяснение за този резултат е, че образованието в България е силно сегментирано. Следователно, най-вероятно са необходими значителни промени в начина, по който професионалното образование се структурира и възприема от обществото, за да бъдат стимулирани учениците да го предпочетат пред общообразователното.

За разлика от избора на вида средно образование, анализът установява, че изборът на направление в професионалното обучение реагира на промените в местната експортна дейност. Така, увеличението на износа в отраслите, свързани с конкретно професионално направление, води до увеличение на броя ученици в това направление. Това обуславя по-добро съответствие между образованието и нуждите на местните работодатели. Следователно, политики, целящи да привлекат повече ученици към определени професионални направления, могат да бъдат много ефективни.

Източник: Инфобизнес

Автори: Теодора Цанкова, Йото В. Йотов, Съвет за икономически анализи