В България е живял най-старият човек в света, твърди БАН

Човекът, живял най-дълго на Земята, може би е българин. До този извод е стигнал д-р Росен Гацин от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН.

Неговите изследвания са го отвели в мездренското село Лик, където се намира гробът на Йончо Цолов. Върху паметната плоча пише, че е живял 130 години.

Той е починал на 8 януари 1907 г., както е посочено в акта му за умиране. Потвърждение за неговата възраст има и в родословното дърво на фамилията. Предстои да се извърши превод на османските архиви в Цариград, за да се установи със сигурност най-важното - датата му на раждане.

Ако данните се потвърдят, България може да кандидатства за световен рекорд по дълголетие в Книгата на Гинес. Засега най-дълго живелият човек в света, вписан в нея, е французойката Жан Калман, починала на 4 август 1997 г., когато е била на 122 години и 164 дни. Най-възрастният жив човек, признат от Гинес, пък е японката Томико Итоока – 116 г. и 149 дни (към 20 октомври 2024).

За откритието на д-р Гацин публично съобщи на стената си във фейсбук журналистката Мира Добрева. Тя води рубриката „Столетниците на България“. „Срещнах се със 131 столетници. Най-възрастният човек, пред когото застанах, беше бай Неделчо от Свиленград, на 108. Мислех, че това число е най-голямото, което мога да сложа до годините на човек. После срещнах 101-годишната баба Боянка от сръбското село Радичѐвци, която ми разказа за своя дядо, живял, по думите ѝ, 119 години! - Как 119, бабо?! Това са много години!- Ами много са, много, ма те затуй нови зу̀бе му порасна̀а! Тогава не повярвах на баба Боянка. Както не повярвах, когато разбрах, че в България е живял човек на 130 години! Свързах се с Росен Гацин - културния антрополог, гл. ас. към БАН, както и с един от родствениците на 130-годишния българин - Георги Пѐловски и така започна тази история“, пише Мира Добрева.

Според надписа върху надгробната му плоча, столетници са и двамата сина на Цолов, които той е надживял. Кръстьо се е споминал на 106, а Иван – на 103 години. Преди него си е отишла и жена му. Самият Йончо е бил земеделец, е посочено в акта за умиране.

Официалната статистика сочи, че най-дълго живелият българин – 128 години, е Кръстю Илянов от Пордим, роден през 1785-а и починал през 1913 г. Дядо Кръстю става известен със снимка, на която е заснет на 125-годишна възраст. По нея в Германия изготвят 1000 пощенски картички и част от тях са изпратени в няколко български музеи като сувенири за посетителите. Той също се препитава със земеделие. В книгата на Любомир Буковски „Плевен. Среща с миналото 1877 – 1944“, където са изредени факти от живота му, пише, че Кръстю е бил изключително работлив и е избягвал караниците и дрязгите между хората в селото.

За разлика от огромна маса съвременни българи, избягали зад граница при най-малкия проблем, прави впечатление, че въпреки тежките времена, характерни със своите епидемии, войни и глад, нито Кръстю Илянов, нито Йончо Цолов емигрират. И въпреки това живеят рекордно дълго.

Д-р Росен Гацин се опасява за съдбата на гроба на дядо Йончо: „Притеснявам се от оскверняване на паметника, когато се разчуе за откритието. Но все пак вярвам в морала на журналистите в България и се надявам паметникът да остане на мястото си за вечни времена и да напомня, че по нашите земи са живели хора с библейска възраст“.

Историята на евентуалния рекордьор по дълголетие ще бъде представена в изложбата „Кодове на идентичност“, която Росен Гацин ще открие в Деня на Народните будители на 1 ноември в Института по експериментална морфология към БАН.