Явор Божанков: В Бесарабия бях. У дома.
Вместо да агитира в Бургаска област, където е водач на листата на ПП-ДБ, депутатът Явор Божанков замина за Украйна. Заедно с брат си той организира дарителска акция за българската общност в Болградски район. За там отпътува камион, натоварен със 180 висококачествени отоплителни уреда на твърдо гориво, годни за отопление и готвене. Както и с книги на български език за малки и големи.
В инициативата освен Божанкови се включиха производители от Горна Оряховица - фирма „Версо“, и от Шумен - фирма „Купро“. Благотворителна фондация “Южен бряг” и Наталия Карташова се погрижиха дарението да бъде посрещнато и разпределено. Помогнаха и Николай Ненчев, временно управляващ посолството на България в Украйна, както и посолството на Украйна в България.
„Рядко си даваме сметка, че над 60% от населението в този район е с български корени. Едва ли си представяме как посрещат студения сезон там, при онези температури и липсата на електричество с часове… С инициативата искаме да покажем, че нашата общност тук не е безразлична! Държавните отношения са едно. Солидарността между хората не може да бъде заменена“, обяснява Божанков, чиито репортажи в социалните медии предизвикаха хиляди реакции и знаци на съпричастност.
Ето един от прочувствените му разкази, които освен да разкажат за тежкия военен бит на сънародниците ни в Украйна, целят и да разсеят всички лъжи за случващото се там.
„Първи ден с бесарабските българи. След граничния контрол между Молдова и Украйна ме посреща кмет - бесарабски българин. Помолих да ми запазят хотел. “Никакъв хотел, ще спиш вкъщи”. Така първата вечер отседнах в дома на бесарабски българи. На дългата вечеря говорихме за България, за войната, за историята. Как са дошли техните родители тук. Сви ми се сърцето от разказите. И от любовта, с която говорят за България. И от болката, която са преживели. И изживяват отново.
Разказват ми:
“Родителите ни идват тук, защото бягат от турските кланета. После идват германците, заселват се. Руснаците идват уж да ни “освобождават” от германците. След това ни ликвидираха чрез глад. Голодомора. 60% от населението ликвидираха чрез глад. Майка я помня как събираше трохите от масата. Да не остане троха. Яли са трева. Канибализъм. Ужаси, ужаси. Сега, като си помислим, че може да се повтори това - пак да дойдат… Пробиват там, където има слаба съпротива. Слаба е там, където пропагандата им работи. Преди нападението е пропагандата. Не посмяха да направят десант в Одеса. Бяхме готови да се бием. Те разбраха и се отказаха от десанта”.
Питат ме: “Разбираш ли всичко? Тази дума ползвате ли я в България?”. Казвам - “всичко разбирам”. Мисля си обаче, че тази любов, която изпитват към нас, ние не я разбираме…
На другия ден отидохме в малки села, предимно населени с бесарабски българи. Разплакаха ме още с посрещането. Не е преувеличено да кажа, че се почувствах у дома. Не беше любезно посрещане. Любезно, топло... Това са слаби думи. Любов е единствената дума, която е подходяща.
Навсякъде питам: “От кого ще ви освобождават руснаците? Български учите ли? Забраняват ли ви да учите български?” Няма да е същото, ако преразкажа. Просто ще споделя видеа в следващите дни. Трябва да се види и чуе.
Помня онези грозни дебати в българския парламент. “Ако изпратим оръжие, България влиза във войната. Това е между братски народи, нас не ни засяга”.
На всяко изречение бесарабските българи ни благодарят. За подкрепата. За военната. За тази програма на нашето министерство на образованието, с която подкрепяме училища тук. Всяка втора дума е “благодарим”.
И като пристигнах в селото плаках. И като си тръгнах плаках. За първи път и от щастие, и от тъга. Едновременно…“
Явор Божанков продължава с репортажите от Бесарабия. Публикува ги на страницата си във Фейсбук. Разкази, видеа, снимки. Те са на различни теми и с различни герои. Но неизменно в тях има едно: огромната топлина на тези хора и любовта им към България.