Децата ни са сред най-пристрастените към социалните мрежи

Рязко нарастване на проблематичното използване на социални медии сред подрастващите разкриват нови данни от Регионалния офис на Световната здравна организация за Европа. Ако през 2018 г. 7% от младежите са показвали пристрастяване към мрежите, то през 2022 г. делът им се увеличава на 11%. У нас делът на децата, пристрастени към социалните медии, е 17 на сто, с което се нареждаме на трето място след Румъния и Малта.

Проучването "Здравно поведение при деца в училищна възраст" (HBSC) изследва около 280 000 деца на 11, 13 и 15 години в 44 страни и региони в Европа, Централна Азия и Канада през 2022 г. Резултатите пораждат опасения относно въздействието на цифровите технологии върху психичното здраве и благосъстоянието на младежите в Европа, казват изследователите. Те цитират и предишни изследвания, според които прекомерното използване на социални медии се свързва с по-късно лягане и недоспиване, проблеми с психиката и общуването, както и с негативно влияние върху цялостното здраве и академичните постижения на младежите.

Проблеми с мрежата

Изследователите маркират няколко симптома за проблематично ползване на социални медии - вманиачаване в тях, чувство на неудовлетвореност поради желание за повече време в мрежата, неуспешни опити за ограничаване на престоя в тях, пренебрегване на други занимания, чести спорове по повод употребата им; прикриване на реалното време, прекарано в тях и др. Същите критерии се прилагат и по отношение на онлайн игрите - прекомерно вживяване в тях, симптоми на абстиненция, загуба на контрол и негативни последици в ежедневието.

При 11% от децата има симптоми на проблематично използване на социални медии, като този процент бележи увеличение в сравнение с 2018 г., когато е бил 7 на сто. По-голямо увеличение се наблюдава сред момичетата, отколкото при момчетата (13% срещу 9%), като при 13-годишните момичета делът на тези с проблематична употреба нараства от 10 на 16% в сравнение с 2018 г. В 18 държави и региони се регистрира значително увеличение на този показател. Румъния показва най-голямо увеличение, докато в Испания например има спад. Финландия и Норвегия пък успяват да задържат положението.

Румъния има най-голямо разпространение на проблемно използване на социалните медии - 22% от децата там страдат от над 6 симптома, близки до пристрастяването, следвани от тези от Малта - 18% и тези от България - 17%. Най-малко проблеми имат в Нидерландия - 5%, следвана от Швеция и Унгария - по 7%.

Непрекъснат онлайн контакт

36% от подрастващите съобщават за непрекъснат онлайн контакт (почти през целия ден) с приятели и други хора, като най-висок е процентът сред 15-годишните момичета - 44 на сто. Като цяло, непрекъснатите онлайн контакти са по-разпространени при момичетата, като разликата между половете нараства с възрастта.

България е до средното ниво, що се отнася до 11-годишните - за непрекъснати онлайн контакти свидетелстват около 29% от учениците на тази възраст. При 13-годишните този показател се увеличава до 26% при момчетата и 34% при момичетата (при средни нива от 33% и 41%), а при 15-годишните непрекъснати онлайн контакти имат 28% от българските момчета и 41% от нашите момичета (при средни нива съответно 34% и 44%). 

Колко често играят игри

13 държави и региони са включили въпроси относно онлайн игрите в проучването. То показва, че 12% от подрастващите са изложени на риск от проблеми, свързани с играенето на онлайн игри, като момчетата са по-склонни от момичетата да показват признаци на подобни проблеми (16% срещу 7%). 34% от подрастващите съобщават, че играят игри всеки ден, а една пета (22%) играят по най-малко четири часа в дните, в които са играли игри.

Най-ниски проценти по този показател са регистрирани при момчетата в Сърбия - 11% играят онлайн игри всеки ден, както и при момичетата в Исландия - също 11%. Най-висок е делът на ежедневно играещите сред 13-годишните момчета (60%) в Обединеното кралство (Шотландия) и 15-годишните момичета (51%) в Сърбия.

Дългите игрови сесии (поне 4 часа) са най-разпространени сред момчетата на 13 и 15 г. Най-малко си позволяват такива дълги сесии 11-годишните в Словения (15% момчета и 7% момичета), а най-много - при 13-годишните момчета в Обединеното кралство - 45% и 11-годишните момичета в Малта - 19%.

Препоръки

"Социалните медии могат да имат както положителни, така и отрицателни последици за здравето и благосъстоянието на подрастващите. Затова обучението по дигитална грамотност е толкова важно", отбелязва д-р Ханс Хенри П. Клуге, регионален директор на СЗО за Европа. По думите му то обаче остава неадекватно в много страни и там, където е налице, често не успява да бъде в крак с младите хора и технологиите. "Виждаме последствията от тази празнина, като очакванията са да стане още по-лошо, освен ако правителствата, здравните власти, учителите и родителите не разпознаят основните причини за настоящата ситуация и не предприемат стъпки за коригирането й", казва той.

СЗО препоръчва развиване на умения за дигитална грамотност, насърчаване на здравословното онлайн поведение и подкрепа на децата с рискова употреба на социални медии. Или както предлага момче от Англия: "Мисля, че е по-важно да направим социалните медии по-добри и по-безопасни и да научим хората как да ги използват безопасно и да се грижат за себе си". 

Организацията дава и "пътна карта" за действие. Препоръките са: инвестиране в насърчаваща здравето училищна среда, в която е вградено обучението по дигитална грамотност; програми в училищата, обхващащи отговорно използване на социални медии, онлайн безопасност, умения за критично мислене и здравословни навици за игри; подобряване на услугите за психично здраве; насърчаване на разговорите за дигиталното благополучие в семействата, училищата и общностите; обучаване на преподаватели и доставчици на здравни услуги; отчетност на платформите за социални медии и др.

Източник: Сега