Цицките на властта

Това, което предстои да прочетете, от моя гледна точка няма циничен, нито еротичен характер. Как ще го възприемете вие, зависи от самите вас. Млякото е свещена човешка храна. Първата, която поемаме в зората на своя живот. Произведена е от тялото на майката. То е със статут на храм. Млякото и гръдта са почитани във всички човешки култури. И понякога са били натоварвани със символика, която за днешния дигитален човек би била най-малкото странна.

Едно от най-вълнуващите археологически открития на двадесет и първи век са така наречените „блатни тела“ в Ирландия. Те са изключително добре съхранени след пребиваване в такава специфична среда и дават богат материал за размисъл на учените. Няколко от тези тела, датирани около II – I век преди Христа, са с отрязани пост мортем гръдни зърна.

Най-известен е мъжът от Олд Кроган. Изследванията показват, че е бил млад, силен, здрав, с редкия за онези времена внушителен ръст от около 190 см. Последната поета от него храна е била хляб и мътеница – подобна на айрян напитка, добивана след извличане на маслото от млякото. Така откриваме на едно място двата най-важни и сакрални продукта в историята на съвременното човечество, благодарение на които от ловци и събирачи сме се превърнали в уседнали земеделци и опитомители на животни, способни да развият технически умения, да усъвършенстват езика, впоследствие да създадат писменост и култура.

Мъжът от Олд Кроган е екзекутиран чрез намушкване с метално острие. След това обезглавен и разчленен. С отрязани зърна. Защо? Смята се, че мъжът от Олд Кроган, както и останалите „блатни тела“, са били принесени в жертва по време на празника Самейн. Древните келти са го отбелязвали на 1 ноември, в края на активния селскостопански сезон, веднага след прибирането на реколтата. В българския календар подобен празник е Димитровден. Смята се, че Самейн стои в основата на днешния популярен сред децата по цял свят Хелоуин. Но да се върнем към липсващите зърна на мъжа от Олд Кроган.

Напоследък се налага теорията, че той е бил крал, лидер. И приживе гърдите му са били буквално целувани от хората в неговата общност. Това била своеобразна клетва за вярност и подчинение. Но в йерархията на древните келти съществувала една интересна особеност. При лоша година със слаба реколта кралят поемал пълна отговорност. И общността го принасяла по време на Самейн в жертва, за да омилостиви боговете за следващия сезон.

С отрязването на някога целуваните височайши зърна, клетвата към убития крал губела своята сила. Така хората ставали свободни да засвидетелстват същата почит на следващия си владетел. Има и друга версия, че отрязаните зърна са били символично засявани като молитва за плодородие. За щастие, в нашето съвремие аналогиите с ритуалите на древните келти и техните друиди не са много. Все пак би трябвало 2000 години по-късно да сме станали по-цивилизовани.

Днес цицките на властта не се целуват толкова показно. А провалените лидери рядко поемат отговорност. Но пък имаме възможност да ги сменяме дори по-често, отколкото са го правили древните келти. Ето, у нас в България, например, предстоят избори на 27 октомври. Много близо до датата за провеждане на древния Самейн. Ако отново се получи патова ситуация, можем да отидем на избори през февруари догодина.

А после през лятото. И още веднъж наесен. Това може би няма да е толкова страшно, нито фатално. Местните власти в България се научиха да се справят с всякакви ситуации и могат за известно време да заместят с обединени усилия разклатената централна. Но какво ще стане, ако цикълът продължи и през 2026 година? Слава богу, по време на всичките ритуални избори, които ни предстоят, единствените жертви, паднали като чифт отрязани зърна, могат да бъдат надеждите за спокойствие, сигурност, перспектива и предвидимост, без които просперитет не може да има. Защото вече сме цивилизовани.

Още от автора ЧЕТЕТЕ ТУК.