Старци пропищяха, запорират им пенсията, без да знаеят

Масово длъжници научават за запор на пенсията си едва, когато се опитват да изтеглят парите си. Често се случва да бъде блокирана и несеквестируемата сума в размер на минималната работна заплата.

Това са най-честите проблеми, от които се оплакват хората, каза пред „Телеграф“ частният съдебен изпълнител (ЧСИ) Георги Дичев, цитиран от БЛИЦ.

Съгласно законодателството на длъжника трябва да бъде оставена на разположение сума, колкото е минималната работна заплата. В момента това са 933 лв. Тя е несеквестируема, за да може борчлията да покрива разходите си за живот. Заради банковата тайна обаче често се получава да бъде запорирана цялата пенсия без остатък. В тези случаи хората трябва веднага да се обърнат към съответния ЧСИ, за да освободи несеквестируемата сума, обясни Дичев.

Причината е, че когато му е възложено от някой кредитор да събира дълг от пенсионер, частният съдебен изпълнител първо може да се обърне към Националния осигурителен институт да запорира пенсията на борчлията. НОИ прави съответните изчисления и блокира само сума над минималната работна заплата, например 50-100 лв.

След това обаче превежда несеквестируемата сума (в размер на минималната заплата) по сметката в банката на длъжника, по която обичайно му плаща пенсията. Върху тази сметка обаче ЧСИ също може да наложи запор, без изобщо да подозира, че това всъщност е несеквестируемата част от пенсията, която трябва да бъде оставена на разположение на борчлията.

„Хората често ни обвиняват, без да знаят, че нямаме вина. Казват: пенсията ми е защитена до минималната работна заплата, пък съдебният изпълнител ми я взе цялата от банката.

Причината е, че има банкова тайна. Когато налагаме запори на банкови сметки, знаем само, че има сметка, но не знаем какви са средствата вътре – нито като размер, нито като произход. В тези случаи длъжникът трябва да дойде при нас, да каже: аз съм пенсионер, моята пенсия НОИ ми я превежда в еди-коя си банка.

Вие сте наложили запор там и ми прибирате цялата пенсия, моля да ми освободите тази част, която е в размер на минималната заплата. Защото ние иначе няма и да разберем, ако тези пари са от пенсия“, обясни Дичев.

За да докаже правотата на твърденията си, длъжникът е най-добре да даде документ от НОИ. Може да покаже и извлечение от банката, от което да става ясно, че по съответната сметка му превеждат пенсията. Но това може да му излезе скъпо, тъй като трябва да плати банкови такси. Името на съдебния изпълнител пък може да се научи от НОИ или банката, ако длъжникът не е получил лично уведомление за запора. 

Неполучаването на уведомление също често се случва и това е другият проблем, с който се сблъскват длъжниците. Причината обикновено е разминаване в адреса.

„Масово хората не спазват закона за гражданската регистрация и в ЕСГРАОН се водят на адреси, където са били преди години, а сега живеят на друго място. А ние не знаем къде реално живеят в момента. И може да се получи така, че запорът да е наложен, а уведомлението до длъжника да не му е връчено“, обясни Дичев.

Понякога се случва длъжникът да получи съобщението няколко дни след като му е наложен запорът. Законът изисква документите да тръгват едновременно. Но призовкарите на съдебния изпълнител стигат до банката за 15 минути, а издирването на длъжника на неговия адрес може да отнеме повече време. Затова хората често казват, че научават за запора от банката и това им идва като гръм от ясно небе.

Запорите на пенсии са нараснали двойно за последните 3-4 години, сочат данните на НОИ. Към края на миналата година са били запорирани 7524 пенсии за близо 2 милиона лева. Приблизително толкова са били и към края на 2022-а. През 2021 и 2020 г. обаче запорите на пенсии са били наполовина – между 3600 и 3700, а сумите – 500-600 хиляди лева.

Това се случва въпреки изпреварващия ръст на минималната заплата над индексацията на пенсиите. Последното увеличение на най-ниското възнаграждение например беше с почти 20%, докато осъвременяването на пенсиите в последните 2 г. е с 11-12 на сто.

Физически лица, на които се дължат пари, и доставчиците на комунални услуги – за ток, вода, парно, са двете най-големи групи кредитори, които се обръщат към съдебен изпълнител. Банките имат под 10% дял от изпълнителните производства при ЧСИ. „Има десетки хиляди физически лица, които са осъдили други физически лица, че им дължат пари.

По тази линия всяка година се възстановяват около 150 млн. лв. Това са множество производства, защото между физически лица сумите не са много големи“, обясни Георги Дичев. Към какво да се насочи изпълнението – банкова сметка, заплата, пенсия, решава кредиторът, а ЧСИ изпълнява. „Понякога има лични отношения и това са най-неприятните дела.

Тогава взискателят се опитва да стовари по всякакъв начин колкото се може повече законова репресия срещу длъжника, за да го накаже един вид. И иска да наложи запор на всичко, каквото се сетите по ГПК“, каза още Дичев.