Кошмарно време ни очаква днес

Кошмарно време ще захлупи България днес! Гответе се за много облаци и дъжд, а на места и градушки, придружени със силни гръмотевици. През нощта срещу четвъртък валежите спряха и облачността временно се разкъса и намаля, след полунощ над Западна България - времето бе ясно време. Това съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Днес ще духа слаб до умерен вятър от запад-северозапад. Атмосферното налягане ще се понижи и до края на деня ще е по-ниско от средното за месеца. Утре преди обяд над Източна България, а след обяд и в останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност.

На много места в Лудогорието и планинските райони ще има краткотрайни, временно интензивни валежи от дъжд, придружени с гръмотевици. Има условия и за градушки. Вятърът ще се ориентира от север-североизток, предимно умерен.

Максималните температури ще бъдат в широки граници: от 23°-25° в Североизточна България до 29°-31° в Западна България и  Горнотракийската низина. В София максималната температура ще е около 27°.

Над Черноморието облачността ще е значителна, купеста и купесто-дъждовна. Преди обяд по северното крайбрежие, а след обяд и на юг ще има краткотрайни, временно интензивни валежи от дъжд, придружени с гръмотевици.

Ще духа до умерен вятър от север-североизток. Максималните температури ще бъдат между 24° и 27°.

Температурата на морската вода е 27°-29°. Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала.

Над планините ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи от дъжд, придружени с гръмотевици и временно усилване на вятъра. Има условия и за градушки.

Ще духа умерен, по високите и открити части - силен вятър от север-североизток. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 20°, на 2000 метра - около 14°.

И през следващите два дни въздушната маса над страната ще остане неустойчива. Ще продължи да се развива купесто-дъждовна облачност. На много места ще има краткотрайни валежи, в отделни райони ще са временно интензивни, с гръмотевици. Вятърът ще е слаб до умерен. 

Максималните температури в петък ще бъдат между 25° и 30°. 

Що е то градушка и как да се опазим?

Градушка (град) е вид атмосферен валеж, състоящ се от сферични частици или късчета лед с размери от 5 до 55 mm, а понякога и повече (наблюдавани са градоносни зърна с размер до 130 mm и маса около 1 kg).

Градоносните зърна се състоят от прозрачен лед или от редица слоеве прозрачен лед с дебелина не по-малко от 1 mm, редуващи се с полупрозрачни слоеве. В метеорологията градушката се различава от суграшицата, в която ледените непрозрачни парченца са с бял цвят и с размери от 2 до 5 mm.

Градушка пада обикновено при силни бури, през топлото време на годината (температура на приземния въздух над 20°С) на тясна, широка няколко km (понякога около 10 km), но дълга – десетки, а понякога и стотици km – ивица. Дебелината на падналата градушка е обичайно няколко cm, понякога десетки cm и продължителността от няколко минути до половин час, но най-често 5 – 10 минути и много рядко – около 1 час.

За 1 минута падат 500 – 1000 градоносни зърна, с плътност 0,5 – 0,9 g/cm² и скорост на падане – десетки m/s. Градушката се образува само от един вид облаци, купесто-дъждовни, обикновено във фронта на буреносната облачна система. Често те имат характерен зелен оттенък.

Градоносните зърна се образуват когато капчици свръхохладена вода влязат в контакт с ядра, около които кондензират, каквито са например прашинките. Наслояванията около тези ядра се обясняват с неколкократно издигане и спускане на замръзналите в горната част на кълбесто-дъждовен облак капки или зърна суграшица.

Скоростта на тези вертикални движения в облака достига до 25 m/s. Когато водните капки и ледените кристали в облака достигат критична маса, пада градушка с пороен характер, придружена от силни ветрове и гръмотевични бури.

Градушката често се наблюдава в умерения климатичен пояс, а също по продълженията на планински масиви, където орографските характеристики на терена предизвикват движението на хоризонталните ветрове нагоре. Е

дин от най-печално известните с градушките си район в света е планинската северна част на Индия и Бангладеш, където е отчетена най-високата смъртност, свързана с градушки, и са измерени някои от най-големите зърна град.

Централните части на Северна Америка (района около Калгари, Алберта, Хюстън, Тексас и Сейнт Луис) носят прозвището „Алеята на градушките“ („Hailstorm Alley“), заради честотата и характера на валежите от град там.

Градушките могат да нанесат сериозни поражения върху автомобили, стъклени покривни конструкции, тавански прозорци, и най-вече върху селскостопански посеви и насаждения. В редки случаи масивни зърна град причиняват мозъчни сътресения или фатални травми на главата.

Защита от градушки

Борбата с градушки се основава на технология на внасяне или т. нар. засяване на ледообразуващ реагент в градоопасния облак в момента преди образуване на градови зърна. Неговите частици играят ролята на ядра, които отнемат преохладената вода в облака и не позволяват прекаленото нарастване на естествените ледени ядра.

Така се образуват повече градови зърна, но с по-малки размери и при падането си се стопяват или нанасят по-малки щети, ако не се стопят напълно. Важна е особеността, че силните вертикални въздушни течения непрекъснато снабдяват облака със свръхохладена вода и ледени кристалчета, затова е необходимо докато премине градоопасността да се внасят нови количества реагент през определен период от време. Като ледообразуващ реагент се използва сребърен йодид (AgI), а в миналото и оловен йодид (PbI).

Използват се 3 метода за засяване на облаци с ледообразуващ реагент: противоградови ракети, наземни генератори, самолети.