Мозъкът пази три копия на всеки спомен

Проучване разкри, че мозъците използват три различни групи неврони, за да съхраняват един и същ спомен. Откритието може един ден да помогне за смекчаване на болезнените спомени при хора, претърпели травма. Освен това то напомня за компютърна система, ползваща бекъп (backup) памет, пише NewAtlas.

Изследователи от института Biozentrum на университета в Базел са наблюдавали мозъци на мишки и са проучвали какво се случва, когато се формира нова памет.

Те откриват, че мозъците на гризачите задействат три различни групи неврони, за да запишат паметта. Първите са известни като ранни неврони и се развиват най-рано, докато фетусът расте. В другия край на спектъра са късно родените неврони, които се появяват късно в ембрионалното развитие. Между тях има неврони, които се образуват някъде точно по средата на растежа в утробата.

Изследването с изображения разкрива, че когато новата памет се съхранява в ранните неврони, първоначално е трудно да се възстанови, но с течение на времето става по-трудно за "забравяне".

Копието на паметта, съхранено в късно родените неврони, от друга страна, е много силно в началото, но избледнява с времето до степен, че в крайна сметка става недостъпно за мозъка.

В средата копието на паметта показа по-висока степен на стабилност, отколкото при която и да е от другите невронни групи.

"Предизвикателството, пред което мозъкът е изправен с паметта, е доста впечатляващо", казва Флавио Донато, който е ръководител на изследователската група в Biozentrum. "От една страна, той трябва да помни какво се е случило в миналото, за да ни помогне да осмислим света, в който живеем. От друга страна, той трябва да се адаптира към промените, случващи се навсякъде около нас, както и нашите спомени, за да ни помогнат да направим правилния избор за нашето бъдеще.

С новото си разбиране изследователите успяха да разгледат по-задълбочено как се формират и достъпват спомените. Тук е важно да споменем, че въпреки че изследването е проведено върху мишки, техните мозъци често се използват в неврологията като заместител на нашия собствен. Като се има предвид това, изследователите смятат, че работата им може да има последици за лечението на хора, които са били увредени от травматично събитие.