Борислав Цеков купи "Галъп" от Кънчо Стойчев и Андрей Райчев

Бившият депутат и настоящ политически анализатор Борислав Цеков купи "Галъп интернешънъл Болкан" от досегашните собственици Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Това става ясно от изявление, публикувано на сайта на социологическата агенция.

"Финализирана беше продажбата на сто процента от акциите на социологическа агенция „Галъп интернешънъл Болкан", която е член на международната асоциация Gallup International със седалище в Цюрих. Учредителите и досегашни акционери в „Галъп интернешънъл Болкан", г-н Андрей Райчев и г-н Кънчо Стойчев, прехвърлиха своето акционерно участие на специално учреденото за целта акционерно дружество „Пакстън Рисърч", оглавявано от доц. д-р Борислав Цеков", се съобщава в изявлението до медии, качено на сайта.

Уточнява се, че финансирането на сделката се осигурява от международен бизнес, който развиват доц. Борислав Цеков и д-р Петър Кичашки, чиито компании са ексклузивен партньор за Балканите на някои от глобалните корпоративни гиганти в сферата на рециклиращата индустрия и търговията с метали.

"Правото на пенсия е гарантирано от Конституцията и ние решихме да се възползваме от него" – заявиха г-н Андрей Райчев и г-н Кънчо Стойчев и подчертаха, че отговорността към постигнатото от „Галъп интернешънъл Болкан" в България през последните 33 години е голяма. „Затова търсехме да предадем щафетата на личности, които имат не само разбиране за неговата мисия, но и капацитет за надграждане".

Кой е Борислав Цеков:

Борислав Цеков е български юрист – доктор по конституционно право, защитил в Института за държавата и правото при Българската академия на науките, хабилитиран университетски преподавател - доцент по конституционно право в Югозападния университет "Неофит Рилски", предприемач, председател на Института за модерна политика.

Борислав Цеков завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1994 г. Специализира в областта на политическите науки, предизборните кампании, човешките права, европейското право и антикорупционните политики в САЩ (1998, 2004 и 2006), Белгия (1997), Япония (1999), Италия (2004) и Португалия (1993). През 2016 г. получава научна степен „доктор по конституционно право“ от Института за държавата и правото при БАН.

През 2023 г. с решения на Научно жури с председател проф. дн Георги Близнашки и на Факултетния съвет на Правно-историческия факултет е избран за редовен Доцент по конституционно право в Югозападния университет "Неофит Рилски", където преподава Конституционно право, Сравнително конституционно право и История на държавата и правото 

В периода 2005 – 2010 г. Борислав Цеков е главен секретар на Омбудсмана на Република България, където изиграва основна роля за създаването на тази нова за България институция и за нейното издигане като конституционен орган през 2006. От ноември 2015 г. е член на Консултативния конституционен съвет при омбудсмана на Република България, а от март 2017 до октомври 2019 г. е член на правния съвет на президента Румен Радев.

Той е народен представител в 39-ото НС (2001-2005 г.) Борислав Цеков. На 29 декември 2002 г. и допринася за преодоляване на последствията от държавно-политическата намеса в делата на БПЦ през периода 1992 – 2001 г. Сред тях са Законът за вероизповеданията, Законът за политическите партии, Законът за ордените и медалите, Законът за публичност на имуществото на висшите длъжностни лица, Законът за местното самоуправление и местната администрация, поправки и допълнения в НК, НПК, избирателните закони и др. Сред законопроектите, които Цеков внася в XXXIX НС, но не са приети, е законопроектът за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност и промените в Закона за допитване до народа, с които се дава право на гражданите да предизвикват национален референдум и др. Извадки от парламентарните стенограми с по-важни негови парламентарни речи са публикувани в личния му блог В периода 1996-2001 г. е старши съветник в Правната дирекция на Народното събрание.

Цеков е известен като критик на дейността на правозащитната организация Български хелзинкски комитет (БХК). Във връзка с позицията на организацията за правото на сдружаване на партията ОМО Илинден-Пирин, както и на алтернативния синод, Цеков определя служителите на БХК като „майкопродавци“; „душмани“; имплицитно назовавайки ги псевдоправозащитници; и обвинявайки ги в „антибългарски мотиви“ за позицията им