Над 7000 лева на човек от европейски проекти

Информационните системи за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз в България (ИСУН и ИСУН 2020) предоставят данни за изплатените суми по европейски програми за страната, включително по области и по общини. Институтът за пазарна икономика прави това наблюдение ежегодно в рамките на изследването “Регионални профили: показатели за развитие”, отчитайки сравнително голямото значение на европейските средства за финансиране на публичните инвестиционни проекти, подобряващи физическата и социалната инфраструктура по места. 

До средата на 2024 година в България са похарчени над 20 млрд. лева европейски средства по оперативни програми.

На областно ниво най-много средства в номинално изражение са изразходвани в София – над 6 млрд. лева. Следват Пловдив с почти 1,5 млрд. лева, Благоевг – с 1,26 млрд., Бургас с 1,21 млрд. и Варна с 0,94 млрд. Най-малко средства са насочени към  област Търговище (близо 190 млн. лева), Кюстендил (230 млн. лева) и Разград (240 млн. лева).

Най-голямо финансиране са получили  следните проекти:

• Разширение на метрото в София – различни участъци от трета линия;
• Автомагистрала “Струма” и тунел “Железница”;
• Споразумение за финансиране чрез финансови инструменти по Програма “Развитие на регионите” 2021-2027;
• Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки чрез прилагане на схема за подпомагане от НАП;
• Екологични проекти за качеството на въздуха в София, Варна и Бургас – реформи при транспорта

Изплатените европейски средства до средата на 2024 г. достигат  3176 лв. средно на човек от населението. Най-много средства са изплатени в София (4719 лв. средно на човек), след което в областите Габрово (4697 лв.) и Благоевград (4369 лв.).

На общинско ниво, първенец в класацията е Бяла (Варна) със средно 7665 лв. изразходвани европейски средства средно на човек от населението, следвана от Малко Търново (7284 лв.) и Макреш (7116 лв.). Други  общини със сравнително висок относителен размер на получените средства са Костинброд, Приморско, Хисаря, Созопол, Белене и Враца с по близо 6 хил. на човек. В другия край на класацията са община Добричка с едва 339 лв. средно на човек и  Царево с 635 лв. на човек, като общо 26 общини са успели да привлекат  по-малко от 1000 лв. европейско финансиране на човек от населението.

Не можем да игнорираме съществената разлика между общините в изплатените европейски средства на глава от населението – с впечатляващата разлика от близо 23 пъти между тази, получила най-много, и тази – най-малко. Това индикира силно изразеното икономическо неравенство и разграничение между тях. Въпреки това, тази разлика е значително по-скромна от миналата година, когато цели 70 общини са успели да получат по-малко от хиляда лева на човек.

Допълнително, поради ограничен административен капацитет, често фокусът на проектите е в постигане на бързи и ясно забележими резултати (напр. построяване на детски площадки или ремонт на площада), отколкото в следването на дългосрочна визия за трайно развитие на конкурентността, подобряване на  бизнес средата, повишаване на качеството на публичните услуги и привличането на инвестиции.

Въпреки сравнително подробната база данни, която ИПИ ползва, безусловна точност не може да бъде гарантирана, поради естеството и сложността на самите инвестиционни проекти. Често един проект се реализира на територията на няколко общини, или създава положителни ефекти за граждани и бизнес в съседни общини, или е регистриран в община, в която не се изпълнява в действителност, и така нататък. Подобни примери са проектите за  водни цикли или ремонт и изграждане на пътна инфраструктура.