Русия погреба космическата си гордост „Буран“ в провинциален музей

Единствената оцеляла до днес съветска космическа совалка „Буран“ намери тази седмица окончателния си пристан – в провинциален музей в Свердловска област на Русия.

В последните 30 години совалката, или по-скоро това, което бе оцеляло от нея, ръждясваше в хангар в казахстанския космодрум Байконур. Тези дни малкото социални мрежи достъпни в Русия (през март 2022 г. властите обявиха фейсбук и инстаграм за екстремистки организации, забраниха ги и ги блокираха върху цялата територия на страната) се изпълниха с любителски видеа как ръждясалият скелет на совалката се транспортира по различни пътища.

При това не в цялостен вид, а отделно от опашката.

Обикновените хора и медиите се чудеха къде и защо се разнася този метал. Във вторник стана известно, че „Буран“ е подарен на музейния комплекс на гражданската и военна техника в почти неизвестния град Верхняя Пишма, който се намира на около 13 км северно от Екатеринбург. Там совалката първо ще се реставрира, за да придобие експонатен вид, преди да бъде изложена пред посетителите. В свое прессъобщение от музея обясниха, че ще ѝ построят специален павилион, който ще е тематично предназначен да разказва за несъстоялата се съветска програма за космически кораби.

Макар и породена в Главното управление на космическите съоръжения към съветската армия, идеята за създаването на съветска совалка принадлежи на един от сталинските народни комисари Дмитрий Устинов, направил забележителна кариера и след смъртта на диктатора. Когато става министър на отбраната през 1973 година, Устинов решава, че Съветският съюз трябва да отговори на плановете на САЩ да създадат пилотирана машина за многократно извеждане на космически кораби, която може да каца обратно на земята, а да не бъде разрушавана. Американската програма „Спейс транспортейшън систъм“, в рамките на която започва строежът на совалки, е стартирана през 1968 година. Първият кораб се нарича „Ентърпрайз“ и е готов през 1976 г. Той обаче така и остава само с тестови полети и никога не влиза в експлоатация, тъй като не е окомплектован с двигател. Първата редовна американска совалка „Колумбия“ излита през 1981 година.

Първата съветска постига това 7 години по-късно. Кръщават я „Буран“ и това дава име на цялата съветска програма за совалки – „Енергия-Буран“. „Буран“ лети на 15 ноември 1988 година. До този момент една от американските совалки - „Чалънджър“, се саморазрушава при излитане на 23 януари 1986 г., след като се взривява външният ѝ резервоар за гориво. Катастрофата погубва 8 човека, включително учителка, спечелила място на полета в общоамериканска томбола. Това кара съветските конструктори, въпреки натиска от военното министерство, да изстрелят „Буран“ в напълно автоматизиран режим без хора на борда. След две обиколки на околоземна орбита той каца също автоматично, с което постига вписване в Книгата на рекордите Гинес за първия непилотирана космическа машина в света, която сама излита и каца.

Наместо да се превърне в кораб за многократно използване, „Буран“ е вкаран в хангар на Байконур и повече никога не е изваждан от там. Перестройката и цялостната последвала разруха на комунизма погребват завинаги съветската програма за совалки.
Към 1991 година, когато Съветският съюз се разпада, е готов и вторият кораб „Байкал“, който е предвидено да излети през 1994 г. Той също е вкаран в хангар без дори да е извършил тестов полет. По това време на етап скелет се намира и третият – „Буря“.

„Буря“ е продаден на немски музей. На 12 май 2002 година таванът на хангара, в който е „Буран“, се срутва и го смазва, заедно с 8 души, които са се намирали вътре – точно толкова, колкото загиват и в „Чалънджър“. Единственият оцелял, макар и в отчайващ вид, екземпляр – „Байкал“, е именно този, който ще бъде изложен в музея във Верхняя Пишма.
Към днешна дата совалки вече не се използват и в Америка. Последният полет е извършен на 21 юли 2011 г. с „Атлантис“, която е четвъртата по ред на построяването от общо пет. Всички оцелели също се намират в музеи.