Правителството може да реши, че не трябва да изневеряваме на жените си

Васко Жеков е роден на 9 януари 1941 г. в с. Ласкар, Плевенско. Писател, актьор, колекционер на картини, бохем.  Написал е повече от 15 книги, сред които "Нощни телеграми", "Пазачът на планетата" , "Сбогом до другата война", „Приказки – четиво за възрастни”, „Закуска за щрауси”, но казва, че е разказвач, който мечтае да стане писател. Докато е бил секретар на СБП, пасял и крави, за да докаже предимствата на частната инициатива. В София живее в галерия "Георги Трифонов", която е в собствения му дом. Твърди, че днешният човек се саморазрушава.

- Кафенето на СБП отдавна е компютърен магазин, сякаш подсказва края на познатите печатни книги.

- Легендарното кафене на писателите беше не само сборище на писатели, то беше нещо като гръцката Агора, нещо като референдум. Това осъзнах с първото си появяване в края на  1972 г. Вестник „Литературен фронт” трябваше да стане от 4 страници на 8 и събираха допълнителен екип, в който на проби бях и аз. Тогава партията и правителството бяха решили всички проблеми в развитието на социалистическия човек, затова се бяха захванали да го направят идеален и точно

както сега, искаха да забранят пушенето Серафим Северняк каза, че единственият човек, който би могъл да напише убедителна статия срещу тютюнопушенето, съм аз. Приех го с радост, написах една подигравателна статия срещу пушачите и влязох в кафенето тържествено. Още никой не ме познаваше и викаха: „Ей го тоя, писа за цигарите” и не ме искаха на масите си. Викаха ти не пушиш, за теб е вредно тук. Минаха 4-5 дни, дъщеря ми беше малка и пожела да й купя от „Кореком” дъвка. Тогава видях, че се продават лули и тютюн. Четири дни след статията ми срещу пушачите аз запалих лулата си и до днес не съм я спирал. Всяко насилие срещу личността и нейните пороци води до отрицанието. Човекът не е казарма, не можеш да го насилваш непрекъснато, не можеш да искаш от него да прави това, което не му е присъщо. Той ще се съпротивлява.

- Двама души не мога да си представя да спрат да пушат  – Андрей Слабаков и теб.

- Аз няма да спра и никой няма да спре. Правителството би трябвало да знае, че само човек, който си е надвил на масрафите и е надделял над бита, може да си позволи глезотията да се самоусъвършенства. Един ден ще решат, че не трябва да изневеряваме на жените, че трябва да си бутаме балконите.

- Ти имаше запазено място  в най-бохемската компания.

- Ние бяхме маниак до маниака, хора, които са постигнали резултати в своята област. Писатели, художници. Един ден пристига едно младо момче, много елегантно облечено, с кърпичка в джобчето, и казва:”Приятели, получих голям хонорар, искам да почерпя бутилка уиски”. Имаше един художник, Иван Кожухаров, който приличаше на Гойко Митич, викахме му Оцеола, мълчаливец, надигна глава и в кафенето всички млъкнаха. И тогава Иван бавно произнесе следните думи: „Някой да познава тогоз”? Познаваше го само Христо Калчев и му каза:”Ценко, на пианото”. Ценко Минкин се хвърли на пианото и час и половина импровизираше блестящо. Като свърши, се върна при човека, който го спря, и попита:”А сега мога ли да почерпя. Иван пак вдигна бавно глава и отвърна: „Не може, ние ще те почерпим”. Ако някой случаен, среден на творчески ръст влезеше, всички помълчавахме малко и той си тръгваше.  Никой от компанията - Дончо Цончев, Васил Попов, Христо Калчев, Христо Фотев, Виктор Пасков, Владо Даверов, Борислав Геронтиев, Николай Кънчев, Янко Станоев, Георги Трифонов не е поддържал и не е имал текстове, с които да защитава партията. Нашата компания просто твореше. А вестник „Литературен фронт” тогава също плащаше 22% данък верност към партията.

- ДДС верност към партията.

- Другото си беше чиста литература. Как ще седнеш ти и ще говориш на Васил Попов, на Дончо Цончев за неща, които не са свързани с тяхното творчество.

- Защо напусна Съюза на българските писатели, беше секретар след промените, какво те разочарова?

- Напуснах СБП, за да вляза в литературата. Когото бях секретар на съюза, Яни Янев, тогава млад журналист, сега мастит писател, направи едно интервю и накрая ме попита: „Фраза, изречение, мечта” и аз му викам: ”Да стана писател”, а отгоре над интервюто пише разговор със секретаря на СБП. Едно е да си секретар, друго е да си писател”, отдавна твърдя, че не съм писател, а разказвач.

- Навремето се водеха спорове между критиците  - имаше един „Поети ли са секретарите по поезия или са само администратори.”?

- Винаги по-бездарните хора искат да ги утвърдят и да кажат, че са талантливи. Сега се спори само дали тази книга е скандална или не. Скандалът измести таланта. Това е убийствено за твореца.

- Когато станаха промените, нито една книга не се роди от чекмеджета, нямахме дисиденти на европейско ниво.

- Защото сме малка страна и партията, правителството и ДС бяха обхванали всичко. Не чак толкова като насилие върху личността, колкото като информираност, а и позволяваха да се пускат и по-остри неща.

- В киното имаше термин „проходимост” за такива филми.

- Имаше проходимост. Ако директно не ги ругаеш, такива проблеми минаваха. Ето „Оркестър без име” на Стратиев. Ами Станко Стратиев поставяше директно проблема в каква държава живеем.

- Много от писателите се втурнаха в политиката.

- Втурнах се и аз, изкарах три месеца.  Бях съпредседател на инициативен комитет за сваляне на земеделския лидер Петър Танчев. На третия месец ми беше омръзнало да се говори едно и също. Политиците са хора, които повтарят едно и също. Те нямат идеи, те са като папагали, като навити пружини.  Политиците не стигат дори до истините за живота Аз в последния си роман „Закуска за щрауси” се опитвам да обясня това. Нова магистрала разсича селото на две като берлинска стена. Селяните, за да отидат от единия край до другия, минават през телени огради. Има един много смешен човек, казва се Гръм от ясно небе, който непрекъснато поставя въпроси. Накрая той обяснява, че всичките злини на човечеството идват от това, че то е разделено на две. Има големи пари, които са в 1% от човечеството, и многото пари, които са скрити от бабички и дядовци под възглавници – 7 милиарда население имат много повече пари от този 1%, които са супер богати. Но богатите атакуват, за да вземат все повече. Тук започва първият конфликт, който пък от своя страна води до унищожаване на природата, ГМО, кръстосване, разрушение, шистов газ. И Гръм от ясно небе пояснява на своите хора, че ако животинският свят начело с човека покори растителния и го унищожи, един ден ще започне да се самоизяжда. Хората ще убиват лъвове, мечки, зайци, кокошки и ще ги изядат. След което ще настане канибализъм, хората ще почнат да се изяждат един друг. А най-силният, последният канибал ще умре от глад Не само българинът, човекът днес е самоунищожаващ се. Не защото е било по-добре, при комунизма беше кофти, а защото в момента, в който просто новите поколения имаха възможност за надграждане, да направят нещо добро за себе си ... надделяха мутрите. Каква е тая сила в цялото човечество - при нас са мутрите, а навън са терористи, които пък от своя страна излизат срещу големия капитал. Докато съм жив, може пролетариите от всички страни пак да се съединяват. Не да правят социализъм, те в САЩ почнаха... Не може многото пари да издевателстват над човечеството

- Как прописа приказки за възрастни?

- 1990 г. баща ми реши, че трябва да покажем, че частната собственост и инициатива е повече от другите. И купи 5 крави.