Червеи в зоната на Чернобил се оказват мистериозно незасегнати от радиацията

Микроскопичните червеи, които живеят в силно радиоактивната среда на Чернобилската зона на изключване, изглежда са напълно свободни от радиационни увреждания, предаде "Сайънс Алерт".

Нематодите, събрани от района, не са показали никакви признаци на увреждане на геномите си, противно на това, което може да се очаква за организми, живеещи на такова опасно място. Откритието, публикувано по-рано тази година, не предполага, че чернобилската зона е безопасна, казват изследователите. По-скоро червеите са устойчиви и способни умело да се адаптират към условия, които биха могли да бъдат негостоприемни за други видове, предава dariknews.bg.

Това може да предложи някои идеи за механизмите за възстановяване на ДНК, които един ден биха могли да бъдат адаптирани за използване в човешката медицина, каза екипът от биолози, ръководен от София Тинтори от Нюйоркския университет.

След експлозията на реактор в Чернобилската атомна електроцентрала през април 1986 г. районът около нея и близкият град Припят в Украйна са строго забранени за достъп на хора без разрешение на правителството. Радиоактивните материали, попаднали в околната среда, излагат организмите на изключително опасни нива на йонизиращо лъчение, което значително увеличава риска от мутации, рак и смърт.

Ще минат хиляди години преди Чернобил отново да стане безопасен за обитаване от хора. Повечето от нас знаят това и се пазят от него. Животните обаче не разбират, че трябва да стоят настрана. Оттогава зоната на изключване се е превърнала в странен вид радиоактивен резерват за животни с площ 2600 квадратни километра.

Тестовете на животни, които живеят в региона, показват ясни генетични различия с животните, които не живеят там. Но все още има много неща, които не се знаят за въздействието на бедствието върху местните екосистеми.

"Чернобил беше трагедия с непонятен мащаб, но все още нямаме голяма представа за последиците от бедствието върху местните популации. Дали внезапната промяна в околната среда е довела до селекция на видове или дори на индивиди в рамките на един вид, които са естествено по-устойчиви на йонизираща радиация", каза Тинтори.

Един от начините да се придобие представа за този въпрос е да се разгледат нематодите - микроскопични кръгли червеи, които живеят в различни местообитания (включително в телата на други организми). Нематодите могат да бъдат забележително издръжливи; има многобройни случаи на събуждане на нематоди след хиляди години в състояние на вечна замръзналост. Те имат прости геноми и живеят кратко, което означава, че за кратко време могат да бъдат изследвани няколко поколения. Това ги прави отлични моделни организми за изучаване на редица неща - от биологичното развитие до възстановяването на ДНК и реакцията към токсини. Ето защо Тинтори и нейните колеги започват да копаят в Чернобил, за да намерят нематоди от вида Oschieus tipulae, които обикновено живеят в почвата.

Те събират стотици нематоди от изгнили плодове, листовка и почва в Чернобислката зона на изключване, като използват Гайгерови броячи за измерване на радиацията в околната среда и носят защитни костюми срещу радиоактивен прах. Изследователите култивират близо 300 от събраните червеи в лаборатория и избират 15 екземпляра O. tipulae за секвениране на генома.

След това тези секвенирани геноми бяха сравнени със секвенираните геноми на пет екземпляра O. tipulae от други части на света - Филипините, Германия, САЩ, Мавриций и Австралия. Тези червеи в повечето случаи бяха генетично по-сходни помежду си, отколкото с тези от други страни, като генетичното разстояние съответства на географското разстояние за цялата проба от 20 щама. Признаци за увреждане на ДНК от радиационната среда обаче липсваха.

Екипът внимателно анализира генома на червеите и не откри доказателства за мащабни хромозомни пренареждания, които се очакват от мутагенна среда. Те също така не открихас никаква връзка между честотата на мутациите на червеите и силата на радиацията на околната среда на мястото на изследването.

Накрая те проведоха тестове на потомците на всеки от 20-те щама червеи, за да определят колко добре популацията понася увреждане на ДНК. Въпреки че всяка линия има различно ниво на толерантност, то също нямаха връзка с радиацията на околната среда, на която са били изложени предците им.

Екипът може да направи единствено заключението, че няма доказателства за каквото и да е генетично въздействие на околната среда в Чернобилската зона за изключване върху геномите на O. tipulae.

"Сега, когато знаем кои щамове на O. tipulae са по-чувствителни или по-толерантни към увреждане на ДНК, можем да използваме тези щамове, за да проучим защо различни индивиди са по-склонни от други да страдат от въздействието на канцерогени", каза още Тинтари.

"Мисленето за това как хората реагират по различен начин на ДНК-увреждащите агенти в околната среда е нещо, което ще ни помогне да имаме ясна представа за собствените си рискови фактори".