Забраната на Airbnb няма да направи жилищата по-достъпни

Когато стане въпрос за жилища, почти всички правителства казват, че искат да ги направят по-достъпни и след това възприемат политики, които постигат обратното. Последната илюстрация на тази злощастна тенденция – забраната на краткосрочните наеми, стигна до Барселона миналия месец, а опити за сходни политики се правят в Ню Йорк и другаде, пише Бетси Стивънсън за Bloomberg.

Теорията е, че услуги като Airbnb на практика изваждат жилища от пазара, като повишават разходите за наем на градските жители. Чрез практическата забрана на Airbnb градовете очакват, че ще могат да осигурят повече достъпни жилища, предава investor.bg.

Това не се случи в Ню Йорк. Вместо това цените на хотелите нараснаха, а туристите се насочиха към Ню Джърси, като облагодетелстват собствениците на жилища и компаниите там.

Забрана на Airbnb може да звучи добре на местните жители, които смятат, че това ще осигури повече жилища за тях. Но по тази логика защо не бъдат забранени хоум офисите или дори бизнес имотите? И двете заемат площи, които поне теоретично може да бъдат използвани за повече жилища.

Истината е, че всички тези ограничения в крайна сметка влошават положението на местните жители.

Първата причина за това е икономическа. Силната общност се нуждае от силна икономика, която изисква пространство за търговия. Туризмът е част от търговията.

Винаги е съществувало напрежение между посетителите на дадена общност и нейните жители. Посетителите са там за забавление, затова може да са шумни, невъздържани и неуважителни. Те също така са склонни да харчат повече пари в ресторанти, магазини и за забавление. Това е от полза за местните жители, тъй като осигурява приходи и създава търсене, което е необходимо, за да има подобни удобства в общността. Сривът на туристическата икономика по време на пандемията навреди на общностите и доведе до фалита на много компании.

Хората, които защитават забраните на Airbnb, рядко твърдят, че искат по-малко туристи. А ако местата искат туризъм, те трябва да осигурят подслон на туристите. По-високите цени на хотелите, които идват след значителни ограничения на местата за краткосрочно настаняване, в крайна сметка ще доведат до строителството на още хотели, използвайки площи и капитал, които може да отидат за жилища.

Ограничаването на местата за краткосрочно настаняване може да намали площите за жилища, като ограничи гъвкавостта на пазара. Красотата на това да позволим на семействата да вземат собствени решения дали да отдадат под наем дома си е, че когато търсенето се промени, например, когато Олимпийските игри отиват в Париж, предлагането може да отговори гъвкаво. Голямото търсене повишава цените, което ще убеди някои хора да останат при приятели или роднини, да отидат на ваканция на не толкова пренаселени места или дори да приемат турист в дома си.

Това помага за повишаване на гъстотата във върховите периоди и позволява на местните жители да се възползват от притока на търсене в тяхната общност. Без тази гъвкавост градът може да се нуждае от повече хотели за върховия туристически сезон, после тези стаи може да останат празни в голяма част от годината.

Но забрана на Airbnb може да накара някои градски жители да предлажат имота си на традиционния пазар на наеми или да вземат съквартирант. Но други може просто да напуснат. Несъмнено настоящите собственици на жилища са засегнати, когато един град приема нови ограничения за начина, по който могат да използват дома си, но бъдещите собственици на жилища също са засегнати. Някои хора могат да си позволят да живеят в град, само ако могат да отдават имота си в Airbnb.

Развитието на платформи като Airbnb помага за демократизирането на хотелския бизнес, като позволява на всякакви собственици на жилища да навлязат на туристическия пазар. Но има и по-дълбока промяна – ръстът на жилищата за краткосрочен наем помага за демократизирането на жилищната собственост, която остава основният източник на богатство за повечето домакинства. Местата за краткосрочно настаняване предлагат на американците начин да накарат това богатство да работи за тях, осигурявайки на хората с по-нестабилни и по-ниски доходи друг път към жилищна собственост.

Туристите може да са по-шумни и невъздържани, отколкото на местните жители им се иска, но има начини за спраавяне с тези проблеми без категорична забрана. Ограничаването на броя на гостите или броя на дните, за които един имот може да бъде отдаван под наем, в съчетание с по-силното прилагане на местните наредби за шума може да помогне за намаляване на отрицателните последици за съседите.

Правителствата използват ръста на краткосрочните места за настаняване като изкупителна жертва за собствените си провали. Да помислим за някои от другите им политики – контрол върху наемите, който индиректно намалява предлагането, като понижава възвръщаемостта от строителството на жилища, ограничения за гъстотата, които директно намаляват предлагането, ограничения или процеси, които забавят строителството и намаляват връщането към жилищното строителство, и данъчни системи, които насърчават хората да задържат имота си, дори когато по-малко хора живеят в него.

Най-добрият начин да се намалят жилищните разходи е да се строят повече жилища. Трябва да продължим да изграждаме и доходите на хората. Това означава да гарантираме, че те могат да използват жилището си възможно най-пълноценно – да живеят в него, да работят в него и да го отдават под наем, когато не го използват.