Изповедта на Дивата пантера: Напих се във влака за Бургас и изневерих на мъжа ми

В следващите редове ще прочетете изповедта на една жена, съпруга, която дълбоко се покайва от това, което е сторила. На прибиране към Бургас с влака тя се е напила и изневерила на мъжа си, с когото имат брак от 8 години. За да остане анонимна, тя се нарича Дивата пантера. Ето и целия разказ, публикуваме го без редакторска намеса:

Здравейте.

Бих искала и аз да споделя нещо, което ме мъчи и открадна съня и спокойствието ми.

Знам, че човек каквото си направи, друг не може да му го направи.

Никога не съм предполагала, че ще изпадна в такава ситуация…
Имам мъж, с когото сме вече 8 години заедно. Нямаме никакви проблеми, той ме обожава, никога не ми е повишил тон. Никога нищо лошо не съм видяла от него. По принцип съм жена, която държи на човека до себе си и съм твърдо против изневерите, но дяволът като си няма работа…

Другото, което искам да уточня, е, че имам дете от друг мъж, а той го отгледа като свое. Той самият няма деца.

Един ден просто се прибирах за Бургас от моя край с влак и се запознах с един мъж. На пръв поглед – нищо особено, но пътят беше дълъг и той носеше пиене. Почерпи мен и другите пътуващи. Заформи се готина компания – приказки, майтапи… Дотук добре, но аз като пия, ме избиват хормоните.

Двамата отидохме в тоалетната да пушим и там му налетях. Той като мъж не се дърпаше… После си разменихме телефонните номера и се разбрахме да се чуем на следващия ден…

След като мина ефектът от алкохола, се срамувах много от себе си и това, което бях направила! Бях потъпкала много свои принципи!

Ще го нарека „Мишо”.
Той ми звънна, както се бяхме разбрали. Много мислих дали да му вдигна, но той настояваше пак и пак. Накрая вдигнах и си уговорихме среща. Съответно всичко мина прекрасно – разходка, хапване, пийване, както си му е редът и после да довършим това, което започнахме…

За първи път изневерих на мъжа си… Мислех, че ще ми е гадно, че няма да мога да го погледна в очите, но истината е, че ми хареса и не спряхме дотам. Имаше втора, трета, четвърта среща…

Мишо знаеше, че съм семейна, но и за двама ни не беше нищо сериозно… Но нещата започнаха да се задълбочават – поне за мен. Усещах как започвам да хлътвам, че той е всичко, за което съм мечтала в живота си. Опитах да се спра, но тогава Мишо започна да ме натиска и разбрах че е взаимно…

Вече четири месеца се срещаме и всичко е повече от прекрасно. Но… винаги има но… Започнах да бягам нощем от вкъщи, за да сме заедно и сутрин се прибирам преди да усетят, че ме няма. Чувствам се като ученичка! Влюбена до уши и тази тръпка, че може да ме хванат.

Мишо ме запозна с всички негови близки, дори с майка си и тя е наясно с всичко.
Сега започват да ме притискат да си събирам багажа и да ходя при Михаил, а никой не знае аз как живея. Моят мъж не го заслужава и знам, че без мен ще полудее. Не искам да му причиня това! Той ми дава всичко – сигурност и спокойствие.

Знам, че няма да ме остави, минали сме през толкова трудности заедно… Той е тих, спокоен, домошар, а Михаил е пълна негова противоположност – луд и непредсказуем, купонджия, всичко, което съм търсила в един мъж.

Сега съм толкова объркана и не знам какво да правя. Искам и двамата, не искам да нараня никого.

Ако можех да се клонирам… Те са двама, а аз – една…

Сърцето иска единия, разумът – другия.

С единия имам стабилност и сигурност, с другия – не знам какво да очаквам, но пък е това, което цял живот съм търсила. Разкъсана съм на две и не знам какво да правя.

Това е моята драма. Знам, че няма кой да ми помогне, аз трябва сама да реша, но толкова трудно никога не ми е било.

Моят мъж и до днес се държи с мен така добре, както и първия ден – целува ме, прегръща ме, не пропуска да ми каже, че ме обича и винаги ме кара да се чувствам специална и желана.

Но нещото, което ми липсва, ми го дава Михаил, а не мога да продължа така…

Дивата пантера