Гърците пропищяха: Туризмът излиза извън контрол
Със своите варосани села, драматични хълмове и ярко сини морета, Цикладските острови са сред най-известните символи на девствената красота на Гърция. Тази фасада обаче започва да се напуква. С настъпването на пиковия туристически сезон и прогнозирания рекорден брой посетители, жители, активисти и някои местни служители предупреждават, че туризмът е извън контрол.
На тях им е писнало от луксозни хотели и вили с частни басейни, източващи водните запаси, отпадни води, проникващи в подземните води, незаконно построени пътища и задръствания около пристанища и градове, боклуци, изхвърлени на тихи плажове, растящи цени и бездействие от страна на Атина.
Подобно на други жители на острова, Никола Стефану, 40-годишен жител на Парос, отвръща на удара. Миналото лято той помогна за координиране на протести на плажове, толкова пълни с шезлонги и чадъри, за които туристите плащат до 50 евро на ден, че местните нямаше къде да си опънат дори една кърпа.
„Искахме да си върнем плажовете, защото плажните барове са извън контрол. Но най-голямата заплаха за острова е мащабът на строителството, което е необратимо“, казва Стефану, съосновател на Network for a Sustainable Cyclades и мениджър на IT компания, пред The Times.
Той и колегите му активисти стартираха уебсайт, каталогизиращ луксозните хотели и вилни комплекси в процес на изграждане, които започнаха да никнат по целия остров.
„Това е много плашещо, защото ако прекомерният туризъм продължи по този начин, нашата идентичност ще бъде загубена, а идентичността и културното наследство на Цикладите са най-силният ни актив. Просто ще се превърнем в луксозна дестинация, която може да бъде Дубай или където и да е другаде, тематичен парк за туристи", добавя Стефану.
„Отчаяна съм от това, което се случва на моя остров. Парос вече е загубил 70 процента от своята красота и автентичност. Все едно живееш в голям град. Селата са пълни с коли, по плажовете има боклуци. Но все пак искат да идват повече хора. Това е лудост", казва на свой ред Тоня Пантелайу, пенсионирана учителка на Парос.
Нейното някога тихо село Камари сега е заобиколено от вилни комплекси, с големи домове, които рутинно се отдават под наем за 10 000 евро на седмица. „Ние не сме против целия туризъм, разбира се, че не. Давам под наем стара фамилна къща, но е 50 квадрата”, обяснява тя. „Тези вили са 400 квадратни метра, всички имат басейни и всички искат да гледат към морето. Количеството вода и енергия, които използват, е невероятно, когато водата е много ценна за нас."
Разположени в Егейско море между Гърция и Турция, Цикладите са дом на някои от най-ценните археологически обекти в страната и заемат специално място в сърцата на много гърци.
Активистите са решени, че Парос и по-малки острови като Милос, Серифос, Фолегандрос и Сифнос трябва да бъдат спасени, преди да тръгнат по пътя на Миконос и Санторини. Те са двата най-известни острова от групата, сравнително малки, но приемащи повече от два милиона посетители годишно, привлечени от пейзажа, достоен за Instagram, и сензационните залези.
„На тези острови има толкова много сгради, че вече не може да се говори за местна култура“, казва Янис Палеологос, автор и съредактор на инициативата за докладване на Sustainable Cyclades. „За обикновеното гръцко семейство една седмица лятна ваканция на Цикладите беше почти като право, това беше почивка, която почти всеки можеше да си позволи. Това вече не е така. Губим своя рай.“
Националната банка на Гърция прогнозира, че броят на пристигащите през 2024 г. ще надхвърли миналогодишния рекорд от 35 милиона, което почти сигурно ще донесе още повече приходи от туристи след 10-процентно увеличение от 2023 г. спрямо 2022 г.
Това е добра новина, когато туризмът формира 20% от икономиката. Но Гърция сега е във втората си гореща вълна за лятото, няколко по-възрастни туристи починаха от топлинен удар, високите температури и големите тълпи затвориха частично Акропола и министрите предупреждават, че изменението на климата ще направи екстремните горещини по-чести.
Впечатлението понякога е за държава и индустрия в точка на пречупване.
„Прекомерният туризъм от този вид просто не е устойчив“, казва Йоанис Спиланис, професор по социални и екологични науки в Университета на Егейско море в Лесбос. „През 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век туризмът на островите като цяло беше положителен. Това облагодетелства малки производители и собственици на хотели, но сега профилът на предприемача се промени – това са по-големи компании, както гръцки, така и от чужбина, които строят в мащаб, а приходите като цяло не остават в страната.“
Проучванията му на островите показват, че местните са разделени на тези, които се справят добре с туризма и останалите, които казват, че не могат да търпят повече развитие. Броят на последните започна рязко да нараства.
Подобно на други активисти, той е дълбоко разочарован от последователните национални правителства, които казват правилните неща, но „по същество следват политика на растеж без ограничения“, като същевременно пренебрегват селското стопанство и здравеопазването.
Те биха искали да видят рационално, устойчиво планиране на туризма на островите, но местните власти нямат средства да наблюдават или предупреждават строителните предприемачи, които строят извън разрешените зони, докато корупцията и сплашването на местните служители остава проблем.
„Това е глобален проблем, а не само гръцки проблем – нискотарифни полети, кратки престои, прекомерно развитие. Но това е трагедия за гръцките острови. Трябва да преминем към нещо различно“, на мнение е той.