Отбелязваме 187 години от рождението на Васил Левски

България отбелязва 187 години от рождението на Васил Левски. Честванията вече започнаха на 11 юли от паметника на Апостола на свободата в Плевен с официалното откриване на Националния поход „По стъпките на Апостола“, съобщава бТВ.

За 30-ти път 250 участници от различни градове на страната се включиха в предизвикателството да прекосят билото на Централния дял на Стара планина.

По традиция походът завършва в родния град на Левски Карлово, където всички участници ще бъдат посрещнати тържествено на площад „Васил Левски“ в града и ще участват в събитията, посветени на 187-ата годишнина от рождението на великия българин, под патронажа на президента Румен Радев.

18 юли е и официалният празник на града, а Националният музей „Васил Левски“ – Карлово е една от основните институции, ангажирана с проявите.

Официалната програма в Карлово ще завърши с изнасяне на знамето на Карловския революционен комитет и тържествена митинг-заря на централния площад.

Васил Иванов Кунчев е революционер, идеолог на българската национална революция, организатор  и ръководител на българското националноосвободително движение, Апостол на българската свобода (1837-1873).

Той е участник в Първата българска легия (1861-1862), където заради храбростта и ловкостта му е наречен Левски. Учител във Войнягово, Карловско, и в с. Ени кьой, Тулчанско (1864-1867). През 1867 г. се прехвърля в Румъния, за да се включи в подготвяните за преминаване в България въоръжени чети.

През март същата година се включва в четата на Панайот Хитов и е избран за знаменосец. Включва се във формирането на Втората българска легия (1867-1868). Осъществява две обиколки в България - първата от 11 декември 1868 г. до 24 февруари 1869 г. и втората - от 1 май до 26 август 1869 г., по време на която изгражда първите революционни комитети в Ловеч, Плевен, Карлово, Сопот за подготовка на въоръжена борба срещу поробителите.

Участва в създаването и е избран за член на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния (1869). Изгражда Вътрешната революционна организация (ВРО) в България (27 май 1870). На Общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април-4 май 1872) е утвърден за „главен апостол на цяла България, Тракия и Македония“, след което напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност в българските земи.

На 27 декември (ст. ст.) 1872 г. е заловен от турските власти в Къкринското ханче (намиращо се в село Къкрина, Ловешко). От 5 до 10 януари (ст. ст.) 1873 г. е разпитван от Специална следствена комисия, която на 14 януари (ст. ст.) изготвя заключителния протокол, с който предлага  да бъде осъден на смърт.

На 22 януари ст. ст. със султанска заповед на Абдул Азис смъртната му присъда е потвърдена. На 6 февруари ст. ст. (18 февруари н. ст.) 1873 г. е обесен в покрайнините на София от турските власти.

По традиция всяка година на 19 февруари се отбелязва годишнината от смъртта му, когато в цялата страна се организират тържествени чествания.