Скандалите във „Величие“ нямат край, Николай Марков нарече Ивелин Михайлов "грешка"

А за тези, за които модерната философия не е интересна ще разкажа многозначителната притча за великия и страшен император Цин Ши Хуан Дъ (Дъ – това е звание, което сочи, че неговият носител управлява със силата на Небесната благодат). Този император веднъж се разсърдил и заповядал да погребат живи неговите интелектуалци (т.е. книжниците, сиреч съветниците). Причините за такава извънредна жестокост от страна на толкова благ император са били напълно уважителни. Книжниците са си го заслужили – подели са кампания за „завръщането на истинските имена на нещата”. За великия император е било очевидно (а и за нас би трябвало да бъде), че този замисъл, макар и под формата на безобидна интелектуална игра, е представлявал брутално посегателство срещу най-святото право на императора: да определя смисъла на думите, т.е. срещу Властта му. Това, че думите имат своята властна съдба, че играят своите роли в спектакъла на властта, че са натоварени с властни функции, е било известно още тогава; известно е било и по времето на Шекспир, който описва как укротената Катерина се съгласява с Петручио, че утрото е вечер, а вечерта е утро. Разбира се, това е известно и за нас днес, и затова можем да формулираме така: истинската власт всъщност е онази невидима, но и непреодолима сила, която свързва думите с нещата, коятo именува нещата с думите и която - когато бива оспорвана - всъщност бива оспорвана именно като Власт. Защото да свързваш или да разделяш думи и неща означава просто да си на власт.

Джолан морнинг секи ден от сабаалем до здрач

ХАхахах Джолан войвода