Д-р Румен Рунков, д.м., съдов хирург в МБАЛ „Бургасмед“: В топлото време не неглижирайте венозните и артериални проблеми
Д-р Румен Рунков, д.м., от юни тази година е част от екипа на Клиниката по Съдова хирургия в МБАЛ „Бургасмед“. Той е съдов хирург с 39-годишен професионален стаж. Преди година защитава дисертация и придобива докторска степен. Д-р Рунков работи спешна и планова артериална и венозна хирургия, възстановяване на нормално кръвоснабдяване при диабетици и оперативни намеси при диабетно стъпало, AV фистули и катетри.
- Д-р Рунков, свидетели сме на екстремни жеги това лято. Как това предизвикателство се отразява на хората с венозни заболявания и какви са вашите съвети към тях?
- Относно пациентите с венозни заболявания, по-високите температури водят до повишаване на оплакванията от умора, тежест в долните крайници, особено изразени във втората половина на денонощието. Могат да се появят също кожни промени, сърбеж в областта на крайниците и при някои пациенти мъчителни мускулни крампи предимно вечер или сутрин при събуждане. Това налага тези пациенти да си плануват преглед при специалист по съдова хирургия още напролет – през април и да започнат венотонична терапия през май с продължителност до края на топлия сезон. Спешни консултативни прегледи се налагат при асиметричен оток на крайниците с дискомфорт и болка в оточния крайник, локално зачервяване по хода на вече разширени вени. След консултация със съдов хирург и доказана дълбока венозна тромбоза се налага адекватно антикоагулантно лечение и съответен постелен режим на пациента, поради опасност от усложнение на заболяването като белодробна емболия. При другата група пациенти с възходящ повърхностен тромбофлебит, преминал над средната половина на бедрото, се налага спешна оперативна намеса – прекъсване на повърхностната вена в зоната на преминаване към дълбоката вена. Целта на тази интервенция е предотвратяване на белодробна емболия.
- Каква роля играе наследственият фактор за появата на венозно заболяване?
- Счита се, че наследственият фактор е основна предпоставка за венозно заболяване. Хората, които имат близки роднини с разширени вени или венозни тромбози е уместно на си направят консултация със съдов хирург и съответно ехо-доплерова диагностика и уточняване състоянието на венозната система. Трябва да се знае, че венозните заболявания са с хронично-прогресиращо развитие, като тук влияние имат високата температура, натоварване на крайниците – прав стоеж на едно място без движение дълго време, продължително време седнал със спуснати крака. Като начин за забавяне на развитието на заболяването е необходимо да се избягват тези положения на крайниците и през топлия период хората с венозни заболявания да приемат венотонични медикаменти, предписани от съдов хирург след преглед, съответно доплерово измерване и преценка на венозната система.
- Как да разберем, че имаме проблеми с артериите и с каква спешност трябва да предприемем мерки?
- Относно пациентите с артериални заболявания или хора, които имат симптоми на такива заболявания, но още не са диагностицирани, трябва да направят консултация при съдов хирург, ако имат едно от следните четири оплаквания. Първото е изтръпване и хладина на стъпалото. Следващото е схващане на мускулите на краката при вървене и често спиране за почивка за няколко минути. Тревожен сигнал е също появата на рани на стъпалото без травма, които не заздравяват, както и наличието на предизвикана от травма рана, която не заздравява.
Спешна консултация със съдов хирург трябва да се прави при няколко промени в увредения крайник. Това са внезапно настъпила болка с изтръпване и изстиване на крайника, промяна в цвета на крайника, т.е. ако стане „бял като платно“ или синкав и отпадане функцията на крайника, изразяващо се в затруднено движение.
Тези промени са показателни за остро настъпило прекъсване на артериалния кръвен ток на засегнатия крайник, като тук времето от началото на оплакванията има голямо значение.
- Веднага ли трябва да се реагира и да се потърси Спешна помощ?
- Първите 6 часа са оптималното време за осъществяване на консултация със съдов хирург, диагностика и съответно лечение – оперативно или ендоваскуларно с цел възстановяване на нормалния кръвен ток. След 6-тия час настъпват трайни увреждания на останалите без кръвоснабдяване – нервна тъкан и мускули. Счита се, че ако до 6-ия час се възстанови кръвоснабдяването, крайникът се възстановява на 100%. След 6-ия час, в резултат на увредите на тъканите, крайникът остава с неврологични увреждания – парези или тъканни увреждания – гангрена, което налага малки или големи ампутации, водещи до съответна инвалидизация на пациента. При много късно диагностицирани пациенти първи избор като животоспасяваща операция е ампутацията на крайника. Трябва да се отбележи че при късно пристигнали пациенти и напреднали тъканни увреждания и навлизане на вредни вещества в организма се увреждат отделителната система – бъбреци и се стига до остра бъбречна недостатъчност, сърдечно -съдова система – остра сърдечна недостатъчност, белодробна система – белодробна недостатъчност, и тези пациенти завършват за съжаление с летален изход. Разбира се това няма да се случи ако всички бъдем по-самонаблюдателни и отговорно подхождаме към болестните промени в нашия организъм.
- Вие наскоро се присъединихте към екипа на Клиниката по съдова хирургия на болница „Бургасмед“, заедно с още двама съдови хирурзи, с които сте работили години съвместно. Разкажете за опита на всеки от вас?
- Аз имам почти 40-годишен професионален опит, притежавам специалност обща и съдова хирургия, а през миналата година защитих дисертация и придобих докторска степен. Моите интереси са в спешна и планова артериална и венозна хирургия, възстановяване на нормално кръвоснабдяване при диабетици и оперативни намеси при диабетно стъпало.
Другият новопостъпил съдов хирург е д-р Антон Мусиевски, с 27-годишен опит, със специалност обща и съдова хирургия. Работи планова и спешна хирургия при артериална и венозна патология, траен съдов достъп за хемодиализа.
Заедно с мен постъпи и синът ми д-р Димитър Рунков, който има 15 години професионален стаж. Той работи планова и спешна съдова хирургия при артериални и венозни заболявания, лазерни процедури при разширени вени и склеротерапия, каротидна патология – нарушено кръвоснабдяване на мозъка. Той има особен афинитет към лечението на трудно заздравяващите рани на крайниците. Прилага успешно плазмотерапия, лазертерапия и разбира се възстановяване на адекватно кръвоснабдяване. Особен интерес има към диабетно болни пациенти с диабетно стъпало. Владее и едноваскуларни методи за терапия на съдовите заболявания, сред които артериално и венозно стентиране.
Фактът, че и досега сме работили заедно ни позволява екипност в прилагане на мултидисциплинарен подход към пациента – диагностика на периферните съдове на крайниците, на коронарните съдове на сърцето и на каротоидните съдове (сънните артерии) на мозъка, като се приема, че промените в кръвоносните съдове не е изолиран процес само в една от тези локализации. Важното при този подход е превенцията от бъдещи инфаркти и инсулти. След диагностиката се преценява коя зона на увреждане е най-критична и се прави план за последователно възстановяване на кръвоснабдяването на съответния орган – сърце, мозък, крайници. Този подход осъществяваме съвместно с кардиолози от „Бургасмед“ и по-специално с доц. Мирчева и д-р Жежовски.
Тримата вече преглеждаме и в ДКЦ „Бургасмед“. По график аз съм на кабинет вторник и четвъртък от 16:00 до 18:00ч. Д-р Д. Рунков преглежда всеки понеделник от 16:00 до 18:00ч. И двамата не преглеждаме по Здравна каса. Часовете за прием на д-р А. Мусиевски са в сряда от 16:00 до 18:00ч. На него му предстои сключване на договор с РЗОК, което ще му позволи да преглежда пациенти и с направление от личен лекар. Предварителното записване за преглед може да се осъществи на ет. 5 в кабинета по съдова хирургия, както и на регистратурата на лечебното заведение.