Всеки, който има да получава наследство да прочете тази новина

Чака се важно решение, свързано с имотите и дълговете. Подлежи ли на отмяна решението на районния съд, че поради липса на отговор от призования към наследяване в определения му срок, той е загубил правото си да приеме наследството?

А допустима ли е жалба срещу определението на съда за вписване в особената книга на тази констатация, както и на изявлението за приемане на наследството или отказ от него?, пише правния портал  Лекс.

На тези въпроси ще отговори Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно дело.

Точната им формулировка е:

„Подлежи ли на отмяна на основание чл. 303 ГПК актът на районния съд по чл. 51, ал. 2 от Закона за наследството?

„Подлежи ли на обжалване съдебният акт, с който съдът по реда на чл. 51 от Закона за наследството е разпоредил вписване в книгата по чл. 49 от Закона за наследството на изявлението на призования към наследяване за приемане или отказ от наследство, респективно, че правото му да приеме наследството е изгубено, ако не е отговорил в определения срок?“

По въпроса за допустимостта на молбите за отмяна на влязлото в сила решение на районния съд по чл. 51, ал. 2 от Закона за наследството (виж карето) част от върховните съдии изтъкват, че става дума за акт, издаден в охранително производство. Те сочат, че издадените в това производство актове не формират сила на пресъдено нещо, включително и по въпросите налице ли е право на наследяване и придобити ли са права и задължения на основание наследствено правоприемство. И позовавайки се на чл. 540 ГПК, който изключва приложението на чл. 303 – 309 ГПК за охранителните производства, заключават, че молба за отмяна би била недопустима.

Други състави на ВКС обаче поддържат, че заради спецификата на производството по чл. 51 ЗН на призования към наследяване, на когото е бил определен срок, за да заяви дали приема наследството или се отказва от него, следва да бъде признато както правото да обжалва решението, с което съдът е разпоредил вписване в особената книга на съда, така и да подаде молба за отмяна на това решение, когато поддържа, че правото му на участие в производството е било нарушено.

Тези съдии сочат, че ако призованият към наследяване не е бил надлежно уведомен, в особената книга ще бъде вписано, че той е изгубил правото си да приеме наследството, въпреки че би го приел, ако беше призован при спазване на правилата на ГПК. И подчертават, че проверка дали е налице надлежно призоваване в производството по чл. 51, ал. 2 ЗН може да се извърши само при обжалване или отмяна на постановения от районния съд акт.

Що се отнася до това дали определението на съда за вписване на приемане, отказ или загуба на правото на приемане на наследството в особената книга, подлежи на обжалване, противоречията са не само в практиката на ВКС, но и на окръжните съдилища.

В други актове се сочи, че на обжалване подлежи само отказът на съда да издаде искания в рамките на охранителното производство акт, а определението на съда, с което е постановено вписване, че призованият към наследяване е изгубил правото да приеме наследството, не е отказ.

Има окръжни съдии, които са приемали жалба срещу вписването за допустима, но после тъй като са преценили, че определеният от съда срок е бил достатъчен, а призованото към наследяване лице е било надлежно уведомено, са я отхвърлили като неоснователна.

Има окръжни и върховни съдии, които приемат, че без значение дали става въпрос за вписване на изявление за отказ или приемане на наследство, или на изгубено право за приемането му, актът на съда подлежи на обжалване.