България пази цвете, което го няма никъде по света

Единственото място, на което може да се срещне в света популация на Маришко подрумиче, е България. Видът е известен като Беловско подрумиче, а на латински - Anthemis argyrophylla. Среща се само и единствено на територията на община Белово и никъде другаде в света.

Локални ендемити - това е научният термин за растенията, които се срещат само на конкретно място. "У нас техният процент е сравнително висок заради географското ни положение и разнообразен релеф", споделя Десислава Димитрова, ботаник, изследовател и координатор на Slow Food* за България. Балканските ендемични растения са 498 вида или 12,8% от видовото богатство на страната. От тях българските ендемити са 186 вида.  

"Нашите царе - Фердинанд и Борис, са били природолюбители и са носели на старите ни ботаници растения от своите излети. Някои са се оказвали точно такива ендемити" - Допълва Димитрова. Оказва се, че има има доста ендемични видове, кръстени на тях, например Saxifraga ferdinandi-coburgi и Abies borisii-regis. 

Маришкото подрумче е защитено от закона и е включено в Червената книга на България като критично застрашен вид. Маришко подрумиче е и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN Red list of Threatened plants). Води се "уязвим" вид, застрашен в световен мащаб. То достига височина 15 – 20 cm. Има разклонено стъбло и дълбоко назъбени листа. Кошничките му са с размери 2 – 2,5 cm в диаметър, с бели езичести и жълти тръбести цветове. Цъфти през май – юни и плодоноси през юни – юли. 

"Маришко подрумиче" се нарича и защитената местност в землището на село Дъбравите, община Белово. 

Обявена е на 19 февруари 2013 г. с цел опазване на растителния вид и неговото местообитание. Там е забранено строителството, добивът на подземни богатства и залесяването, пише Ladyzone.