Тайната любов на Георги Парцалев, която го оставя опустошен
Едва ли е възможно да чуете името на Георги Парцалев и да не се усмихнете заради спомена от неговите незабравими роли в телевизията, киното и театъра.
Връщайки се към старите ленти, се сещаме за чичо Манчо, който прекарва командировката вместо с красивата си любовница, с няколко малчугана в „С деца на море“.
Или за отчаяния баща, който мечтае за традиционна голяма сватба на дъщеря си, но тя вече се е омъжила, в „Два дьоптъра далекогледство“. Въпреки че не е завършил ВИТИЗ, Парцалев притежава невероятен талант и чар, които го правят всенароден любимец.
Той се доказва и в драматичния жанр с ролята в „Тримата от запаса“, както и показва многото си лица в култови ленти като „13-та годеница на принца“, „Кит“ и „Любимец 13“.
Всички тези филми не спират да ни вдъхновяват да си спомним с много обич и възхищение за нашите най-големи таланти.
Георги Парцалев бил стеснителен, дискретен и сдържан човек, доста различен от образите си на екрана. Предпочитал да не създава приятелства в театъра, имал друг кръг, но бил много добър колега и стоял далеч от драми и интриги.
Близките му го описват като "тъжен и самотен човек", който е успял "да се запази чист" до сетния си дъх, въпреки че много хора го нагрубявали.
Парцалев рядко споделял с колегите и дори приятелите си неща, свързани с личния му живот. Още от първите любовни трепети към момичета е срамежлив и се чувства непохватен. По-късно му се налага да се крие и е подложен на постоянно наблюдение от страна на властта. Причината е неговата хомосексуалност.
По това време социалистическата власт приемала хомосексуализмът като болест, а човек с хомосексуални наклонности можело да получи 3 години затвор.
В биографичната книга „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“ журналистът Георги Тошев разказва трагичната история за една неизживяна любов на Парцалев, която белязва сърцето му завинаги и сякаш го обезверява, че ще намери своята половинка. Този тъжен епизод от живота му ни връща в средата на 50-те години, когато той е прохождащ актьор в София.
След като става част от трупата на новия Сатиричен театър през 1956 г., Парцалев получава малка роля в постановката по Владимир Маяковски „Баня“. Стеснителен и несигурен в себе си, той се притеснявал, че му липсва актьорско образование и полагал големи усилия за образа.
Така започва да посещава Народната библиотека, изследвайки подробно творчеството на руския поет. Там се запознава със студентка по Руска филология на име Анастасия.
Двамата прекарвали много време заедно в продължение на няколко месеца, докато Парцалев репетирал. Малко преди премиерата на „Баня“ обаче Анастасия мистериозно изчезва.
Въпреки успеха на първото представление, Парцалев изглеждал по-скоро тъжен и умислен, отколкото ентусиазиран. Причината била, че нямал представа къде е неговата любима. След като не я откривал в квартирата ѝ и не успявал да се свърже с нея чрез приятелите ѝ, взел решение да я потърси в родния ѝ град Силистра.
В родния дом на момичето Георги станал свидетел на разтърсваща сцена – неговата любима лежала тежко болна и въпреки че го погледнала с изстрадала усмивка, не успяла дори да му каже „сбогом“.
Това е последната среща между двамата. Анастасия умира месец и половина по-късно. Болестта, която отнема живота ѝ, е левкемия – същата болест, от която ще си отиде и самият Парцалев през 1989 г.
„Животът така се случи, че всеки път, когато срещах любовта, съдбата ми я отнемаше“, споделя горчиво актьорът в интервю, което Георги Тошев помества в биографията му.
Той посочва, че някога имало едно момиче, за което вярва, че наистина го е обичало, преди да стане известен. Любовта им обаче е била кратка: „Тя си отиде твърде, твърде рано. След тази любов не съм се чувствал така обичан.“
„С много болка Георги преодоля нейната кончина и дълго време не можа да я забрави“, спомня си преди няколко години Наталия – братовчедка на комика, пред „България днес“. Според нея именно Анастасия е била голямата любов в живота на Парцалев, след която той никога повече не се влюбва в жена.