Почитаме светец, показал необикновена сила и дух

Почитаме днес паметта на Свети Кирил Александрийски. За живота му до встъпването му на Александрийската катедра са известни съвсем малко достоверни факти. Очевидно той е произхождал от уважаван Александрийски род и бил племенник на архиепископ Теофил, пише БЛИЦ.

Свети Кирил е известен в историята на християнската църква както със своето благочестие и ученост, така и с твърдостта, с която защищавал догмите на православната вяра против лъжеучителя Несторий.

Той се родил в Алескандрия във втората половина на IV в. и живял доста дълго в Нитрийската пустиня под ръководството на мъдрия и благочестив старец Серапион. Чичо му Теофил, архиепископ Александрийски, го извикал при себе си и го направил дякон.

Скоро Кирил станал известен проповедник и с добродетелния си живот спечелил всеобщо уважение. След смъртта на Теофил в 412 г. той бил избран на архиепископския престол.

Св. Кирил започнал с най-голямо усърдие да изпълнява възложените му задължения и с твърдост отстоявал догмите на истинската вяра.

В онова време имало много смутове и несъгласия ту от последователи на лъжеучението, ту от евреи, които от омраза към християните се стремели да предизвикат безредия в града.

Скоро след избирането си за архиепископ св. Кирил се обявил против коварните действия на част от евреите, които произвели нощно време умишлена тревога и избили множество от наизлезлите християни.

Тогава и управителят на града Орест чрез подкуп застанал в числото на враговете на епископа и направил против него донос до императора. Станали смутове в града.

Нитрийските монаси, боейки се да не би епископът да се подложи на опасност, дошли в Александрия на помощ. В това време живеела в Александрия една девойка, на име Ипатия, уважавана от всички за своята ученост и добродетелен живот.

Тя била дъщеря на философа Теон и сама преподавала философия. Тя излязла от къщи, за да примири враждуващите. Но разярената тълпа се нахвърлила срещу нея и я убила.

Всички тия смутове и безредици извикали най-строги мерки против жителите на Александрия. Безредиците в града утихнали, но скоро след това се появили нови смутове, които доста дълго вълнували мира на Църквата.

Несторий, патриарх Цариградски, човек умен, красноречив, но самонадеян и горделив, започнал да проповядва, че Иисус Христос се бил родил не Бог, а човек, че Божеството се било съединило с Него при Богоявлението и че поради това, пресвета Дева Мария не следвало да се нарича Богородица. Това ново учение възбудило много спорове. Несторий силно защищавал своето мнение и разпратил своите проповеди-послания по разни страни, градове и манастири.

Св. Кирил бил крайно огорчен от това извратяване на истината и счел за необходим свой дълг твърдо и ревниво да я отстоява. Виждайки, че ереста се разпространява, той написал увещателно послание до Несторий и писма до император Теодосий Млади, до сестра му Пулхерия, до римския папа Целестин и до големите манастири.

В тия послания той убедително опровергавал мненията на Несторий и излагал християнското учение за въплътяването на Сина Божий.

Несторий в гнева си против св. Кирил се стараел да му противодействува и се оплакал от него пред императора.

В това време папа Целестин свикал в Рим събор, който осъдил новото лъжеучение и определил да бъде свален Несторий, ако той не се откаже от заблужденията си. Св. Кирил поканил да вземат живо участие в обсъждането на Несториевата ерес йерусалимския и антиохийския първосветители.

Той свикал в Александрия събор, който се съгласил с определенията на римския събор.

Но ереста продължавала да се разпространява. Посланията на Кирил до Несторий останали безуспешни. Тогава император Теодосий Млади свикал вече вселенски събор в град Ефес.

Това бил Третият Вселенски събор от 431 година. Св. Кирил пристигнал в Ефес, където се събрали около 200 епископи. Но Несторий не се явил и отказал да подпише, че е съгласен с догмите на Цървата, изложени от св. Кирил и пратени му от името на събора.

Тогава съборът решил – Несторий да бъде свален. Несторий отхвърлил валидността на това решение, като се позовавал на това, че антиохийският архиепископ Йоан отсъствал от събора.

Йоан умишлено се бавел да дойде, понеже държал страната на Несторий и бил враждебно настроен срещу Кирил. Като пристигнал най-после, той се стремял по всякакъв начин да вреди на Кирил и чрез клевети възбудил против него императора.

Кирил бил заплашен със сваляне и заточение и бил задържан под стража, като всичко понасял с кротост и проявявал необикновена твърдост на духа.

Той знаел, че нищо не трябва да склони епископа да прави отстъпки в делото на вярата, но заедно с това бил готов да прощава личните оскърбления и обиди.

Най-после истината възтържествувала. Св. Кирил се върнал в епархията си, като се оправдал във всичко онова, в което се стараели да го обвинят. Несторий пък бил отлъчен от Църквата и заточен в Египет, където умрял от страшна и мъчителна болест – езикът му бил изяден от червеи.

Грижите и трудовете разстроили здравето на св. Кирил. Той често боледувал и умрял в 444 година, като оставил много съчинения, в които с яснота и сила излага догматите на християнското учение.

Освен писмата, в които той отхвърля мнението на Несторий, най-бележити негови съчинения са: Изяснения на Мойсеевото Петокнижие, на пророчествата на Исаия, на дванадесетте малки пророци, на Евангелията на Йоан и Лука, на посланията, Книга за поклонението с дух и истина, Учението за Света Троица.