Преди 45 години се провеждат първите преки избори за Европейски парламент

На 7 юни 1979 г. са произведени първите преки избори за Европейски парламент. Изборите се произвеждат от 7 до 10 юни 1979 г. в 9 страни - членки на Европейската общност (Белгия, Федерална република Германия, Италия, Люксембург, Франция, Нидерландия, Великобритания, Дания, и Ирландия) за 410 депутати.

На срещата на високо равнище, проведена в Париж на 9 и 10 декември 1974 г., се решава преки избори „да се проведат през или след 1978 г.“, като на Парламента се възлага да представи нови предложения за замяна на първоначалния проект на конвенция от 1960 г. През януари 1975 г., предава dariknews.bg.

Парламентът приема нов проект на конвенция, въз основа на който държавните и правителствените ръководители, преодолявайки редица различия, постигат съгласие на своята среща на 12 и 13 юли 1976 г.

Решението и актът за избиране на членове на Асамблеята чрез всеобщи преки избори са подписани в Брюксел на 20 септември 1976 г. След като е ратифициран от всички държави членки, актът влиза в сила през юли 1978 г.

Европейският парламент е консултативен орган на Европейския съюз, избиран чрез преки избори за срок от 5 години. Броят на мандатите, които се полагат на всяка държава членка, е определен според броя на населението. За работата си членовете на Европейския парламент се организират не по национални, а по политически групи, според политическата си принадлежност.

В бюлетин „Международна информация“ на БТА четем за първите преки избори за Европейски парламент:

Западноевропейският парламент – как, кой, защо?

Днес и на 10 юни гражданите на деветте страни от Западноевропейската икономическа общност (ЕИО) ще изберат пряко 410 депутати с петгодишен мандат за Западноевропейския парламент.

Днес гласуват британците, ирландците, датчаните и холандците, а останалите от 180-те милиона западноевропейски избиратели или само желаещите да гласуват от тях ще се явят пред урните в неделя. В новия парламент, който ще запази единствено консултативни функции, подобно на предишния, „големите“ от деветката - Великобритания, Франция, ФРГ и Италия - ще разполагат с господстващ брой депутати: по 81.

Това са първите преки избори за Западноевропейския парламент. Досегашният подобен орган имаше 198 членове, които се делегираха от националните законодателни органи но имаха само съвещателен глас. Новият парламент, както и досегашният, няма да има законодателни пълномощия.

Кой, как, защо – част втора

Сочат се три основни подбуди за осъществяването на операцията „Преки избори за Западноевропейски парламент“:

С тях се цели да се компенсират с политически средства провалите в икономическата и валутно-финансовата интеграция на Общия пазар. Несполуките са в общата земеделска политика, в липсата на валутен съюз с реално действие и отсъствието на единна стопанска система.

• Прави се опит да се оставят без аргументи онези, които застъпват становището, че управлението на ЕИО от тъй наречените „евробюрократи“ постепенно ще лиши от национален суверенитет страните-членки. Избраните пряко западноевропейския „парламентарни контрольори“ ще се опитат да разсеят тези опасения.
•  Критиците на западноевропейската интеграция смятат, че Общият пазар се е превърнал в политическо-административен филиал на западноевропейските многонационални компании.

Как, кой, защо – част трета

Най-голяма в парламента ще бъде групата на социалистите и социалдемократите, предвиждат наблюдателите в Брюксел, които изтъкват липсата на ясна социално-политическа платформа в тяхната предизборна програма. Обръща се внимание, че в по-конкретна форма е изложена външнополитическата им програма, предвиждаща задълбочаване на процеса на разведряване на Стария континент.

Консервативните партии демонстрираха външно най-голям стремеж към националната интеграция, но политическите коментатори отбелязват, че в тяхната група не може да не се проявят националните особености, дължащи се преди всичко на характерните условия в различните страни - например в Италия християндемократите сътрудничат с комунистите, докато във Федерална Германия това изглежда недопустимо за ХДС /ХСС.

Избори за интеграция на монополите в Общия пазар
 
Днес в Англия, Ирландия, Холандия и Дания се произвеждат избори за депутати в парламента на деветте страни от Общия пазар, предава кореспондентът на БТА Йордан Божилов. Изборите във ФРГ, Франция, Италия, Белгия и Люксембург ще се състоят в неделя. От общо 410 депутати в парламента на ЕИО, Англия, Франция, ФРГ и Италия ще бъдат представени с по 81 депутати, Холандия - с 24, Белгия – с 16, Дания – с 16, Ирландия - с 15 и Люксембург – с 6. Съобщаването на резултатите от изборите в деветте държави ще започне в неделя вечерта.

Досегашният парламент на страните от Общия пазар включваше 198 депутати, определени от националните парламенти в отделните страни. Това бе по същество съвещателен орган, с твърде ограничени права. Решаваща дума в западноевропейския блок имат „Западно европейския съвет“ на ръководителите на деветте страни, заседаващи три пъти годишно, и съветът на министрите, който представлява форум на министрите по ресори - на Външните работи, на Финансите, на Земеделието и т н.

Поместваме част от статията на Петер Цимерман публикувана в служебен бюлетин „Материали от чуждестранния печат“  на швейцарския в. „Нойе цюрхер цайтунг“ от 14 юни по повод избора на Европейски парламент:

Европа на народите или Европа на правителствата

Швейцарски печат, в. „Нойе цюрхер цайтунг“, бр. 134/14 юни 1979 г.

Качество на парламента на Европейската общност се състои, както често се изтъква, неговото директно легитимиране чрез избирателите на деветте страни-членки. В това несъмнено може да се види едно завоевание на демокрацията в сравнение с досегашните събрания, депутатите в които бяха предоставени от националните парламенти из собствените им среди.

Той ще бъде ограничен до известна степен от значителната въздържаност на избирателите. Участието в похода към урните беше белязано със значителни различия - от по малко от една трета във Великобритания до близо седем осми в Италия. Общо взето, то беше с цели три пети по-малко от обичайното участие в национални избори, ала по-голямо от общите очаквания или опасения. Дали може да бъде смятано за проверка на зрелостта на европейските народи, е въпрос на тълкуване. В такъв случай трябва да се има предвид, че в повечето страни европейските избори не бяха сметнати толкова много за европейска работа, а по-скоро за премерване на силите между националните партии.

В сп. „По Света“ от 23 юни 1979 г. представяме изборите във Франция през погледа на кореспондента в Париж на БТА Димитър Шишманов:

Франция след изборите за Европейски парламент

При шумна кампания и ентусиазъм на политиците и агитаторите, но при безразличие и незаинтересованост на голяма част от избирателите Франция избра на 10 юни своите 81 депутати за Европейския парламент на деветте страни от Общия пазар.

40% от френските избиратели не пожелаха да пожертват за проектираната и интегрирана Европа и за нейния парламент дори неделния си излет и не гласуваха на 10 юни. Това е рекорд на въздържание от гласуване във Франция.

Непопулярността на „европейската идея“ (така на Запад наричат проектите за интеграция на капиталистическа Европа в Общия пазар и в атлантически рамки) е първият и най-важен извод от изборите за Европейски парламент. Не само във Франция, но и в другите страни на

Европейската икономическа общност. Рекордът в това отношение принадлежи на Англия – от всеки трима английски избиратели двама не пожелаха да гласуват за Европейски парламент.

В изборите за Европейски парламент във Франция, както и в другите 8 страни на Европейска икономическа общност, не настъпват изменения в съотношението на силите в националните парламенти. Резултатите от изборите не водят до падане на правителства и управляващи коалиции, до промяна във властта. Защото това не бяха избори за национални парламенти. Те обаче не са без значение, защото представляват една показателна проверка на политическите настроения на западноевропейците и на тяхното отношение към „европейската идея“, към проектите за икономическа, политическа, а и военна интеграция на капиталистическа Европа в Общия пазар под американо-западноевропейска хегемония и под властта на монополите и едрия капитал.

Новият Европейски парламент провежда учредителната си сесия в Дворецът на Европа в Страсбург. Евродепутатите избират Симон Вей за председател на Европейския парламент. По този начин тя става ръководител на първия пряко избран Европейски парламент и първата жена ръководител на институция на Европейския съюз. Две години по-късно получава наградата „Карл Велики“, която се присъжда за принос към европейското единство.